— Радвам се, че е така. — Зак затършува наоколо, докато открие пакетчета чай със смес от билки, които му се струваха по-подходящи за луксозни порцеланови чаши, отколкото за керамичните, които имаше Нел. После изсипа яйцата в чинии, намери вилици и откъсна от хартиените кърпи за ръце вместо салфетки.
„А каза, че не го бива много в кухнята“, помисли си Нел, когато той сложи чинията пред нея и се върна да потопи пакетчетата чай в чашите. Дори тук изглеждаше неотразим. Забеляза, че не прави излишни движения и се запита дали това се дължи на сръчност или на практичност.
Той седна срещу нея, позволи на Диего да се покатери на крака му и да запристъпва по бедрото му.
— Яж.
Нел набоде парче на вилицата си и опита.
— По-хубави са, отколкото очаквах да бъдат, като се има предвид, че сложи по половин килограм сол на яйце.
— Обичам солено.
— Недей да храниш котето на масата. — Нел въздъхна и продължи да яде. Беше толкова приятно да седи, да хапва пресолени яйца и филийки, слепени с ягодово сладко. — Не съм пълна трагедия, както преди време — каза. — Но понякога имам такива моменти. Докато не преодолея това, не съм готова да усложнявам нито моя, нито нечий друг живот.
— Разумно решение.
— Ще се съсредоточа върху работата си.
— Човек трябва да има приоритети.
— Има неща, които искам да направя и да науча. За самата себе си.
— Аха. — Зак изяде до троха порцията яйца и се облегна назад с чашата чай в ръка. — Рипли каза, че търсиш компютър. Агенцията за квартири се кани да подмени няколко от своите с по-съвременни. Би могла да сключиш изгодна сделка. Отбий се и попитай за Мардж. Тя е управителката.
— Благодаря, още утре ще проверя. Защо вече не си сърдит?
— Кой казва, че не съм?
— Мога да позная, когато някой е ядосан.
Зак я погледна изпитателно. Беше възвърнала цвета на лицето си, но изглеждаше изтощена.
— Не се и съмнявам. Няма определена причина да бъда мрачен. — Отнесе чинията си до мивката и я изплакна. — Сестра ми смята, че подобни настроения са типични за мен.
— Аз бях шампион по сърдене. — Доволна, че отново и двамата се успокоиха, Нел вдигна чинията си. — Не е зле да опитам и аз да сготвя нещо подобно. Беше прав за рецептата на семейство Тод. Постигна целта си.
— Няма начин да не подейства. Само че с гроздово сладко е по-хубаво.
— Ще си набавя малко — за всеки случай.
— Добре. След минута ще те оставя отново да се заемеш с работата си.
Зак я претегли към себе си, повдигна я на пръсти и долепи устните си до нейните в завладяваща целувка. Нел усети как кръвта и се качва в главата, а после отново се оттегля. Почувства се замаяна, безпомощна и изпълнена с копнеж.
Издаде сподавен стон, отново стъпи здраво на краката си и се подпря на плота, за да не загуби равновесие.
— И за това няма определен повод — каза Зак, — но е истинско. Ще трябва да го включиш в списъка си с приоритети. Недей да работиш до късно.
Излезе и остави вратата сама да се затвори след него.
Тази нощ Нел сънува кръг. Тънка сребриста ивица върху земята. В него стояха три жени, облечени с широки бели дрехи. Гласовете им звучаха като музика, въпреки че думите й се сториха странни. Докато пееха, от кръга се издигаха лъчи сребриста светлина на фона на черната завеса на нощта.
Видя чаша, нож с инкрустирана дръжка и зелени клончета от билки. Трите жени отпиваха от чашата една по една. Тя усети върху езика си вкус на сладко, леко вино. Чернокосата издълба в почвата символи с острието на ножа. Нел долови ухание на свежа пръст. Докато се въртяха в кръг, в средата лумна златист пламък. Топлината му сгря кожата й. После трите се издигнаха над огъня, над хладните сребристи лъчи светлина, сякаш танцуваха във въздуха.
Почувства свободата и радостта като приятен полъх, докосващ бузите й.
Единадесета глава
Затворена в офиса на Миа, Нел се потеше над фактите, цифрите, реалността и възможностите.
Съсредоточи се върху възможностите, които включваха компютър, купен на старо — с всички качества, които й бяха необходими, подходящо оборудване за осъществяване на продажбите, представителни визитни картички, уютен и все пак функционален домашен офис и кухненски робот.
Нел се нуждаеше от всички тези неща и още няколко, за да създаде стабилен и доходоносен бизнес. Изчисленията й доказаха, че може да осъществи всичко това, ако приблизително дванадесет месеца не се храни, не пие и не си купува дрехи.
Беше принудена да избере дали да живее в лишения около година, или да се справя без професионалното оборудване, което би й помогнало да изгради бизнеса си.
„Свикнала съм с живота в лишения“, помисли си. Месеци наред бе живяла така, преди да дойде на острова. Ако не бе проявила слабост и не бе прахосала пари за камбанки, сандали и обици, нямаше да си спомни колко е приятно да харчиш пори. Сега това трябваше да спре.