— Нямам нужда от десет хиляди — каза Нел и с раздразнение отвъртя капачката на бутилката. — А и 12 проценти са абсурдна лихва.
— Банката би поискала по-малка, но аз не съм банка и няма да задавам неудобни въпроси. — Миа долепи хубавите си червени устни до гърлото на бутилката. — Като бизнес дама предпочитам да инвестирам, защото обичам печалбата. Ти притежаваш умения, разбираш от продажби, което вече е доказано от големия интерес, който проявяват жителите на острова. С достатъчно оборотен капитал би могла да създадеш преуспяваш бизнес, който да се разрасне не като конкуренция на моя, а в сътрудничество с мен. Имам някои идеи за това, но бихме могли да ги обсъдим по-късно. Ще направя инвестиция от десет хиляди и ще ти стана партньор в сянка срещу приемлива компенсация, да речем — 8 процента от брутната печалба.
— Нямам нужда от десет. — „Не помня колко време е минало — помисли си Нел, докато барабанеше с пръсти по бюрото, — откакто за последен път водих преговор за хонорари и договори!“ Предприемаческият й усет се пробуди отново удивително бързо. — Десет хиляди биха били добре дошли и биха ми спестили труда с пот на челото и неприятностите.
— Но ако избегнеше това, щеше да изчезне и удоволствието от успеха — Пет хиляди са достатъчни — реши Нел — срещу 6 процента от чистата печалба.
— Добре тогава — пет, но срещу 7 процента от чистата печалба.
— Прието.
— Отлично. Ще се обадя на адвоката си да изготви договора.
— А аз ще открия сметка в банката.
— Няма ли да бъде по-безопасно, ако аз се погрижа за това и подам молбата за разрешително?
— Аз ще го направя. Понякога трябва сама да отстоявам своето.
— Малка сестричке, направила си го за първи път преди месеци. Залагам на теб, Нел — каза Миа и отвори вратата. — Ще успеем.
Нел работеше като фурия. Подготовка, планиране, изпълнение. В кухнята си експериментираше, отхвърляше някои неща, а други се оказваха сполучливи. Купеният на старо компютър в малкия й офис работеше до късно вечерта, когато съставяте на него менюта, брошури, оформяше визитки, издаваше фактури и канцеларски материали, всички с печата на фирма „Трите сестри“ и емблема, представляваща три жени, застанали в кръг, хванати за ръце.
На всеки документ бе изписано името на Нел Чанинг като собственик и бе отбелязан телефонният й номер.
Щом завърши оформлението на първия комплект документи, тя го взе, купи бутилка от най-доброто шампанско, което можеше да си позволи, и отиде до дома на Миа, да ги остави на прага й.
Вече бяха съдружници.
В деня на партито на Мейси Нел беше в кухнята й и се ориентираше в обстановката. Беше пристигнала преди четири часа и оттогава работеше неуморно, а оставаше още половин час, преди гостите да започнат да пристигат.
За пръв път, откакто Нел се бе заела с организацията на партито, най-сетне остана за малко на спокойствие. Ако Гладис издържеше цяла вечер, без да припадне от вълнение и притеснение, щеше да бъде истинско чудо.
Всеки сантиметър от кухнята бе подреден според указанията на Нел. Точно след десет минути можеше да започне да поднася ордьоврите. Тъй като списъкът на гостите надвишаваше сто души, бе използвала цялото си умение да убеди Гладис да се откаже от официално подредена маса с места за сядане — за сметка на забавните, интересни поставки за храна на стратегически места в цялата къща и във вътрешния двор.
Нел се бе погрижила за украсата от цветя и лично бе помагала на Карл да се справи с фееричното осветление и фенерите. Имаше свещи във взети под наем сребърни свещници и хартиени салфетки, на които по предложение на Нел бе щамповано сърце с инициалите на щастливите съпрузи. Нямаше да забрави как очите на Гладис се бяха навлажнили, когато ги бе видяла.
Доволна, че кухнята е готова за началото на „битката“, Нел излезе да провери мястото на полесражението и бойните части. Беше наела Пег за сервирането и Бетси от „Меджик Ин“ — да обслужва бара. Самата тя щеше да помага и на двете места, когато не бе заета в кухнята.
— Изглежда чудесно! — каза Нел и се отправи към вратата на задния двор. По всяка вероятност нощта щеше да бъде ясна. Двете с Гладис се бяха опасявали да не завали. Придърпа надолу черната жилетка, която бе добавила към униформата си. — Още веднъж да ти напомня, Пег. Ти ще правиш пълна обиколка на всеки петнадесет минути. Когато подносът ти остане празен или почти празен, връщаш се в кухнята. Ако мен ме няма, за да го напълня отново, ще ти покажа как.
— Правила съм го хиляди пъти.