— Знам. — Нел я потупа окуражително по ръката. — Бетси, надявам се да се справя с изхвърлянето на отпадъците. Ако съм отзад и се нуждаеш от нещо, само ми дай знак.
— Последна проверка. Всичко изглежда чудесно.
— Дотук добре. — Нел бе твърдо решена да бъде още по-добре. — Карл — младши отговаря за музиката, така че няма да се притеснявам за това. Шоуто може да започва. Пег, зеленчуковите хапки — на първата поставка.
За Нел това бе повече от обикновено парти. Днес поставяше ново начало. Когато запали и последната свещ, се замисли за майка си и за първата поръчка за доставка на храна, която бяха изпълнили заедно.
— Ще го направя отново, мамо — промълви тихо. — И този път ще бъде блестящо. — Докосна пламъка на свещта и с мисълта за майка си положи тази клетва. Огледа се наоколо и засия, когато Гладис Мейси излезе от спалнята. — Колко си красива!
— Нервна съм като младоженка. — Среса косата си, за да я направи по-бухнала. — Ходих чак до Бостън за този костюм. Нали не е много натруфен?
Тоалетът беше бледозелен, обшит с блестящи мъниста по реверите и маншетите.
— Прекрасен е, и ти също. Няма причина да бъдеш нервна. Трябва само да се забавляваш.
— Сигурна ли си, че ще има достатъчно скариди?
— Сигурна съм.
— Дали хората ще харесат пилето с фъстъчен сос?
— Ще го харесат.
— Ами…
— Гладис, престани да досаждаш на момичето с приказките си! — Карл се показа, намръщено подръпвайки възела на вратовръзката си. — Остави я да си върши работата.
— Мистър Мейси, много сте елегантен.
Нел не можа да се въздържи, протегна ръка и сама оправи вратовръзката му.
— Накараха ме да си купя нов костюм.
— Изглеждате много представителен — увери го Нел.
— Откакто се е върнал от работа, непрекъснато мърмори за това.
Нел бе свикнала с дребните им препирни и само се усмихва.
— Лично аз харесвам мъже, които не се чувстват удобно с костюм и вратовръзка. По-секси са.
Чувайки думите на Нел, лицето на Карл поруменя.
— Не можеше ли просто да си направим барбекю и да вземем няколко бъчонки с вино?
Преди Гладис да успее да го скастри, Нел повдигна подноса с ордьоврите.
— Мисля, че ще прекарате чудесно, ако започнете веднага.
Доброто възпитание принуди Карл да си вземе една от апетитните хапки със сьомга. В момента, когато я допря до езика си, присви устни.
— Има чудесен вкус — отбеляза той. — Предполагам, че отлично ще върви с бира.
— Идете във всекидневната и Бетси ще ви обслужи. Струва ми се, че първите гости пристигат.
— О, боже! — Гладис отново оправи косата си и бързо огледа навсякъде. — Канех се да проверя дали всичко е, както трябва, преди…
— Всичко е съвършено. Поздрави гостите, другото остави на мен.
След по-малко от петнадесет минути първоначалната скованост изчезна и партито започна с пълна пара. Музиката зазвуча с все сила, завързаха се разговори и докато обикаляше с пилешките кебапчета, Нел се увери, че е била права. Гостите ги харесаха.
Беше забавно да наблюдава познатите жители на острова в най-хубавите им официални дрехи, докато разговарят на отделни групички или се разхождат из двора. Надаваше ухо да чуе коментарите за храната и атмосферата и трепваше при всяка положителна оценка. Но най-доволна бе, че клиентката й сияе от радост.
За около час къщата се изпълни с гости и Нел нямаше време да си поеме дъх.
— Помитат всичко от подносите като прегладнели орди — каза й Пег, буквално връхлитайки в кухнята. — Човек би помислил, че са постили цяла седмица преди тази вечер.
— Ще стане по-спокойно, когато започнат танците. С бързи движения Нел напълни подноса.
— На коя поставка… Дявол да го вземе, не мога да запомня номерата. Кюфтетата са свършили наполовина. Каза ми да те предупредя.
— Ще се погрижа за това. Има ли нещо, което да не се харесва?
— Не, доколкото виждам. — Пег вдигна подноса. — Както върви, бих казала, че тази тълпа ще изяде и хартиените салфетки, ако им сложим сос.
Развеселена, Нел извади миниатюрните яйчени рулца, които затопляше във фурната. Когато ги подреди върху подноса, Рипли влезе в кухнята.
— Страхотно парти!
— Чудесно е, нали?
— Да, върхът.
— И твоят тоалет е върхът — отбеляза Нел.
Рипли сведе поглед към класическата си черна роля. Беше къса, плътно прилепнала и имаше предимството, че можеше да се носи и на парти, а с подходящо сако — и на делова среща.
— Имам същата и в бяло. Харесва ми, че са прилепнали, но не твърде разголени. — Тя се огледа наоколо, забеляза идеалния ред, чу бръмченето на машината за миене на съдове и усети аромата на подправки. — Как успяваш да организираш всичко тук?