— Просто съм надарена.
— Безспорно е. — Рипли си взе едно от яйчените рулца. — Храната е приказна — каза с пълна уста. — Не съм ти казвала, но това, което ми приготви за пикника, беше наистина превъзходно.
— О, там ли? Как се развиха събитията?
— Просто чудесно, благодаря — отвърна Рипли. Самодоволната и усмивка изчезна и тя се намръщи, когато влезе Миа.
— Исках да поднеса комплиментите си. — Миа забеляза яйчените рулца. — О, нещо ново! — Взе си едно и го опита. — Прекрасно е. Здравей, Рипли! Едва те познах в женски дрехи. Как реши дали да се облечеш в черно или в бяло тази вечер?
— Непоправима си.
— Не започвайте! Нямам време да бъда арбитър.
— Не се тревожи. — Рипли си взе още едно рулце. — Няма да хабя силите си за препирни. Току-що пристигна племенникът на Гладис от Кеймбридж, който изглежда чудесно. Имам намерение да се завъртя около него.
— Хубаво е, че някои неща никога не се променят.
— Не пипайте нищо! — нареди им Нел, после бързо излезе с подноса.
— Е… — Понеже предпочиташе да бъде далеч от много хора, събрани на едно място, но все пак искаше да хапне нещо, Рипли повдигна капака на покрит поднос. — Нел изглежда чудесно.
— Защо да не е така?
— Не се прави на глупачка, Миа. Не ти отива това невинно изражение. — Рипли си взе няколко поръсени с пудра захар сладки с формата на сърце. — Нямам нужда от вълшебно огледало, за да разбера, че е имала тежък живот. Жена като нея не би се появила на острова без нищо на свое име, само с една раница и „Буик“, купен на старо, освен ако не бяга от нещо. Зак смята, че някой мъж се е отнасял грубо с нея. — Миа не отговори и Рипли се облегна назад на плота, довършвайки заядливо: — Виж, аз я харесвам, а и брат ми е хлътнал по нея. Нямам намерение да я тормозя, а по-скоро да й помогна, ако има нужда от това.
— С или без значката си?
— И по двата начина. Струва ми се, че влага капитал тук и не работи само за теб, а започва разносна търговия с храни. Решила с да се установи на Трий Систърс, а това означава, че вече е един от гражданите, за които нося отговорност.
— Подай ми от онези. — Миа протегна ръка и изчака, докато Рипли й подаде сладка. — Какво искаш от мен, Рипли?
— Ако Зак е прав, значи онзи мъж я преследва и ще я открие.
— Каквото и да ми е доверила Нел, трябва да бъде запазено в тайна.
Рипли бе принудена да признае, че за Миа лоялността е нещо повече от религия.
— Не искам от теб да предаваш доверието й.
Миа отхапа от сладката:
— Просто не смееш да го кажеш, нали?
— О, стига си се заяждала! — Рипли гневно постави обратно капака върху подноса. — Докато работеше в идеално подредената кухня, Нел изглеждаше опиянена от щастие. Кажи ми какво си подразбрала. Искам да й помогна.
— Да, знам. — Миа дояде сладката и изтърси трохите от пръстите си. — Става въпрос за мъж. Той я преследва и е причина за съмненията, страховете и тревогите й. Ако дойде тук и я открие, тя ще има нужда и от двете ни. Ще трябва да й вдъхнем кураж да осъзнае собствената си сила и да я използва.
— Как се казва този мъж?
— Не мога да ти кажа. Не ми беше разкрито.
— Но ти го знаеш.
— Няма да издам това, което е споделила с мен. Не мога да си позволя да загубя доверието й. — Тревогата в очите на Миа накара Рипли да потръпне. — Дори и да го направя, името му е без значение. Сама е избрала този път, Рипли. Ние можем само да я напътстваме, да я подкрепяме и поучаваме. Но в края на краищата изборът си е неин. Ти знаеш легендата не по-зле от мен.
— Не искам да навлизаме в това. — Рипли с рязко движение показа, че отхвърля темата. — Говоря за сигурността на жена, която мога да нарека своя приятелка.
— Аз — също. Става въпрос за нейната съдба. Ако наистина искаш да й помогнеш, би трябвало да започнеш да носиш отговорност за самата себе си. — След тези думи Миа излезе от кухнята.
— Отговорност, дрън-дрън!
Рипли бе толкова ядосана, че желанието й да си вземе още една сладка се изпари. Знаеше какви са отговорностите й. Беше длъжна да се грижи за сигурността на гражданите и посетителите на острова. Да поддържа реда и да следи за спазването на законите. Извън това отговорностите й си бяха лично нейна работа. Струваше й се налудничаво да се занимава с магии и да вярва в някаква легенда, която и сега бе толкова безсмислена, колкото преди триста години.
Тя бе заместник-шериф на острова, а не част от някакво мистично трио спасителки.
Вече бе загубила апетита си и желанието да се завърти около племенника на Гладис Мейси. Така й се падаше, щом си губеше времето с Миа Девлин!
С гневна походка излезе от кухнята. Първия, когото видя, щом се върна обратно на партито, бе Зак. Беше в центъра на вниманието, както обикновено, когато се срещаше с хора. Те го бяха наобиколили. Но въпреки че стоеше в средата на компанията и разговаряше с тях, Рипли забеляза, че погледът и умът му са другаде. Нямаше съмнение, че цялото му внимание е съсредоточено върху Нел. Рипли наблюдаваше брат си, докато той следеше с поглед Нел, която обикаляше с подноса, предлагайки превъзходните си яйчени рулца. Беше като омагьосан.