Озоваха се един върху друг на пода, наполовина вътре, наполовина отвън.
— Нека го направим тук, нека го направим тук! — повтаряше тя, докато пръстите й припряно се опитваха да разкопчаят колана му.
— Почакай… само да… нека да затворя…
Зак успя да се претърколи и да ритне вратата.
Стаята бе огряна от лунна светлина, а по стените пробягваха сенки. Подът беше твърд, но двамата не забелязваха това, докато разкъсваха дрехите си, търкаляха се и се боричкаха. Зак зърна красиви, еротични образи на светла кожа, нежни извивки, деликатни очертания. Не можеше да се насити да я гледа и бе изцяло завладян от страстта.
Когато маншетите на ризата й се закачиха на китките, той се отказа да я сваля и плъзна устни към гърлите й.
Нел тръпнеше под него като вулкан, който всеки момент ще изригне. Изгаряща от желание, тя впи нокти в гърба му. Светът около нея се въртеше все по-бързо и по-бързо, сякаш се бе качила на луда въртележка и единственото, което я придържаше към реалността, бе неописуемата наслада от допира на тялото му.
— Сега е моментът. — Сграбчи бедрата му и бе готова да го приеме в себе си. — Сега е моментът.
Той направи рязко движение, подтикван от напиращото желание, неподвластно на разума. Нел обви горещата си, влажна ръка около него и Зак усети инстинктивния й стремеж да се съединят, който я накара да се извие като дъга и да издаде тържествуващ вик.
Щом настъпи кулминацията й, той се почувства безкрайно щастлив, че е способен да й дари такава наслада.
Блаженството завладя сетивата й и заличи и последните следи от здрав разум. Изживяла вълшебния миг, притисна тялото му между бедрата си, чувствайки пълно сливане с него.
Опиянена от щастие, тя го понесе със себе си към върха на блаженството.
Дванадесета глава
Ушите на Зак бучаха. Или ударите на сърцето му отекваха силно като стоварване на юмрук върху клавиши на пиано. Чувстваше се замаян и не можеше да помръдне. Това би го разтревожило, ако изобщо му бяха останали сили да се тревожи.
— Беше чудесно! — едва успя да промълви и поемайки си дъх, добави: — Мислех, че халюцинирам.
— Аз също. — Нел бе притисната под тежестта на тялото му и едва успя да долепи устни до шията му.
— Удари ли се някъде?
— Не, ти ме задържа да не падна. — Леко прокара зъби по извивката на врата му. — Като истински герой.
— Да, разбира се.
— Накарах те да бързаш. Надявам се, че не се сърдиш.
— Малко ми е трудно да се оплаквам точно в този момент.
Събра сили да се претърколи, повличайки и нея. Нел повдигна глава, отметна косите си назад и се усмихна.
— Вероятно ще ми дадеш шанс да покажа, че имам стил и мога да бъда нежна.
— Моля?
— Само си помислих колко ми хареса стилът ти тази вечер на партито. Всеки път, когато срещнех погледа ти, едва се сдържах да не оближа устни. Едрият, красив шериф Тод се разхождаше сред хората, облечен с костюм, в който не се чувстваше особено удобно, и за цяла вечер изпи една-единствена бира, за да може да откара гостите здрави и читави у дома им. Гледаше ме с покоряващите си зелени очи, които така ме възбуждаха, че трябваше да се връщам в кухнята, за да се успокоявам.
— Наистина ли? — Той прокара длани по ръцете й и се засмя, когато докосна маншетите на ризата й. Започна внимателно да ги разкопчава. — Знаеш ли какво си мислех, докато те наблюдавах?
— Не съвсем.
— Мислех си, че изглеждаш грациозна като танцьорка и се опитвах да не си представям какво има под колосаната ти бяла риза и малката секси жилетка. — Щом освободи китките й, плъзна дланите си нагоре към раменете й. — Имаш страхотно тяло, Нел. От седмици ме подлудява.
— Не мога да опиша какво означава това признание за мен. — Нел отметна назад глава и вдигна ръце. — О, боже! Чувствам се пълна с живот. Ще ми се това никога да не свършва. — Наведе се и го целуна. После бързо се изправи на крака. — Искам да отворя шампанското, да се напия и да се любим цяла нощ.
— Приемам идеята. — Той се надигна и широко отвори очи, когато Нел тръгна към вратата. — Какво правиш?
— Отивам да взема шампанското от колата.
— Нека си сложа панталоните и ще го донеса. Нел! — Смаян, Зак скочи на крака, когато я видя да се втурва навън, съвсем гола. — За бога! — Грабна панталоните си и отиде с тях до прага. — Върни се, преди да те обвиня в непристойно поведение.
— Няма кой да види. — Усещането да стои гола навън и да се наслаждава на ласките на хладния нощен въздух, след като току-що е изгаряла от страст, бе невероятно. Тревата гъделичкаше босите й крака. Тя разпери ръце и се завъртя в кръг. — Хайде, излез навън, нощта е прекрасна. Луна, звезди и шумът на морето.