Зак гледаше невероятно съблазнителните и златисти коси, огрени от сребристата светлина на звездите, млечнобялата й кожа и лицето й, вдигнато към небето. След минута очите й срещнаха неговите над обраслата с трева пътека и той остана без дъх. Би се заклел, че за миг цяла засия.
— Долавям нещо във въздуха — каза тя и обърна свитите си длани нагоре, сякаш да улови дъха на нощта. — Чувствам как пулсира вътре в мен. В такива моменти мисля, че съм способна на всичко. — Все още със свита длан, протегна ръка към Зак. — Ще дойдеш ли да ме целунеш на лунна светлина?
Не можа да устои на изкушението да опита, приближи се и се хвърли в обятията й. От небето над тях струеше светлина. Целувката му бе кратка и нежна, а не изгаряща. Тази нежност я трогна. Когато я вдигна на ръце, Нел опря глава на рамото му, чувствайки се желана и закриляна.
Зак я отнесе вътре, прекоси малката къща и когато стигнаха до старото легло, то тихо изскърца под тежестта им.
„По-късно ще мисля как съм могъл да се влюбя в магьосница“, каза си той, докато телата им отново се сливаха.
Нел се събуди преди зазоряване след поредната кратка дрямка, която си бяха позволили. Усети топлината и тежестта на Зак. Неговата сила и търпение бяха едновременно възбуждащи и вдъхващи чувство за сигурност.
Запечата образа му в съзнанието си, преди да се измъкне от леглото, за да започне деня си.
Взе душ, облече се с шорти и потник, тихо събра дрехите, разхвърляни във всекидневната, и влезе в кухнята.
Никога преди не бе изпитвала такова желание, което да се надига в нея като животински порив и да я завладява изцяло. Надяваше се изживяването да се повтори. Нежността, която дойде по-късно, неутолимата жажда за още, задъханото докосване в мрака — всичко това.
Нел Чанинг имаше любим. И той спеше в нейното легло.
Зак я желаеше и това бе вълнуващо. Приемаше я такава, каквато е, а не се опитваше да я моделира според своите прищевки — това бе балсам за душата й.
Безкрайно щастлива, тя направи кафе, чийто аромат изпълни въздуха. Замеси тесто за канелени кифли и друго — за хляб. Докато работеше, Нел си тананикаше и наблюдаваше как с настъпването на деня по небето се появяват розови отблясъци.
Щом поля градината и си наля чаша кафе, сложи първата партида кифли във фурната. С чашата в едната ръка и молив в другата започна да нахвърля менюто за следващата седмица.
— Какво правиш?
Пресипналият му сънен глас я накара да подскочи и кафето се разля по хартията.
— Събудих ли те? Съжалявам. Стараех се да не вдигам шум.
Зак вдигна ръка.
— Нел, това ме ядосва. — Гласът му й се стори по-плътен и стомахът й инстинктивно се сви от ужас, когато той се приближи към нея. — Искам да те помоля нещо. — Взе чашата й и я изпи до дъно, за да проясни главата си и гласа си. — Не ме сравнявай с него. Ако бях сърдит, че си ме събудила, щях да ти кажа. Всъщност събудих се, защото те нямаше до мен и ми липсваше.
— Някои навици трудно се премахват, колкото и усилия да полагаш.
— Е, продължавай да опитваш. — Зак каза това с шеговит тон и се наведе над печката да напълни чашата си. — Печеш ли нещо? — Явно доловил приятния мирис, присви ноздри. — Света Богородице! — Блажено си пое дъх. — Канелени кифлички?
Нел леко се усмихна и трапчинките й се появиха.
— И ако наистина е така?
— Ще бъда твой роб.
— Толкова си лесен, шерифе. — Тя извади ръкохватката от чекмеджето. — Защо не седнеш? Ще ти сервирам закуска и можем да обсъдим какво очаквам от своя роб.
В понеделник сутринта Нел весело влезе в кафенето — книжарница, натоварена с кутии с изпечени сладкиши, поздрави весело и се качи по стълбите.
Лулу спря да регистрира поръчките, получени по пощата през уикенда, и устните й леко помръднаха, когато Миа престана да зарежда полиците и се обърна.
— Някой е имал късмет този уикенд — отбеляза тя.
— Ще се опиташ ли да изкопчиш подробности?
— Моля ти се. — Миа постави нова книга и изчетка полепналия прах от полата си. — Затанцуваха ли нимфите в гората?
Развеселена, Лулу започна да се кикоти.
— Е, не забравяй да ме осведомиш.
Миа се качи в кафенето, където се разнасяше неустоимият аромат на домашни канелени кифлички.
— Имала си натоварен уикенд — отбеляза тя, докато преглеждаше сутрешните поръчки.
— Разбира се.
— Партито в събота беше чудесно. Справи се блестящо, малка сестричке.
— Благодаря. — Нел подреди кифличките, преди да налее от първото сутрешно кафе на Миа. — Уговорих си няколко срещи с потенциални клиенти през тази седмица.
— Поздравления. Но… — Миа вдъхна от аромата на кафето си. — … не мисля, че бъдещите ти ангажименти те карат да сияеш така днес. Може ли да опитам една от тези кифлички? — Уж случайно, мина зад барплота, където Нел избираше коя от кифличките да й подаде. — Явно не си прекарала уикенда само в печене на сладкиши.