— Поработих малко в градината. Доматите ми се развиват отлично.
— Аха. — Миа поднесе ароматната кифличка към устните си и кокетно отхапа. — Предполагам, че и шериф Тод е бил толкова сладък. Хайде разказвай! Има време до десет часа, когато трябва да отворим.
— Не мога да говоря за това. Не мислиш ли, че би прозвучало цинично?
— Съвсем не. Настоявам да узная подробности. Прояви малко съчувствие. От доста време не съм имала сексуални изживявания и имам право на малко тръпка, като чуя за преживяното от друг. Очевидно си на върха на щастието.
— Наистина е така. Беше чудесно. — Нел се завъртя с танцова стъпка и взе кифличка и за себе си. — Той е толкова щедър и… издръжлив.
— Охо! — Миа прокара език по устните си. — Не спирай!
— Мисля, че счупихме няколко рекорда за издръжливост.
— Струва ми се, че малко се хвалиш, но няма значение — нали е между приятелки!
— Знаеш ли кое беше най-хубавото?
— Надявам се да ми разкажеш, както и за всичко останало.
— Той не се отнасяше с мен, като че ли съм от стъкло или съм изпаднала в нужда или… не знам как да се изразя… слаба. Когато съм с него, се чувствам сигурна. Първия път едва се добрахме до къщата и се озовахме на пода, разкъсвайки дрехите си. Беше толкова нормално!
— Всички бихме могли да използваме този „нормален“ начин от време на време. Целува страхотно, нали?
— О, господи, а когато… — Гласът на Нел затихна и лицето й пребледня.
— Бях на петнадесет години — сподели Миа и отново отхапа от канелената кифличка. — След едно парти ме откара у дома и задоволихме взаимното си любопитство с няколко много дълги целувки. Не искам да те обидя, но имах усещането, че целувам брат си. Разбрахме, че не си подхождаме и решихме да останем само приятели. Но целувките наистина си ги биваше. — Миа облиза полепналата по пръстите й глазура. — Затова предполагам, че си прекарала чудесен уикенд.
— Радвам се, че не знаех това преди. Може би щях да се почувствам застрашена.
— Много си сладка. Е, какви са намеренията ти относно Закари Тод?
— Да му се наслаждавам.
— Чудесен отговор. Поне засега. Ръцете му също са страхотни, нали? — многозначително подхвърли Миа, докато се отдалечаваше.
— Този път ще те помоля да млъкнеш.
Миа със смях тръгна надолу по стълбите.
— Отивам да отворя. — „И аз бих те помолила за същото, малка сестричке“, добави мислено.
Миа не би се изненадала да узнае, че тази сутрин и Зак е подложен на кръстосан разпит по време на закуска.
— Напоследък не се свърташ често у дома.
— Имах много неща за вършене. Нали ти донесох подарък?
Рипли с наслада отхапа от първата кифличка.
— Мм, вкусна е — отбеляза тя с пълна уста. — Предполагам, че заетостта ти през уикенда е била свързана с най-добрата готвачка на острова. Стигнах до това умозаключение, тъй като донесе торбичка с шест кифлички.
— Вече са само четири. — Самият той с апетит дояждаше една от тях и едновременно с това прелистваше книжата, струпани на бюрото му. — Джон Мейси не си е платил глобата за неправилно паркиране. Трябва да му се напомни.
— Аз ще го сторя. Е, значи най-накрая преспа с Нел.
Зак й хвърли убийствен поглед.
— Имаш толкова сантиментално и романтично сърце, Рип. Не мога да си представя как все още не се е пръснало от силни чувства.
— Обикновено мълчанието се приема за положителен отговор. Е как беше?
— Аз разпитвам ли те за сексуалния ти живот?
Тя му даде знак да изчака отговора й, докато преглътне.
— Да.
— Само защото съм по-голям и по-мъдър от теб.
— Да, разбира се. — Рипли си взе втора кифличка не само защото бяха невероятно вкусни, но и за да подразни брат си. — Ако започнеш да се държиш като по-зрелия в семейството, ще се съглася, че аз съм по-млада и по-цинична. Ще продължиш ли да проучваш миналото й?
— Не.
Зак демонстративно отвори чекмеджето, пусна плика с кифличките вътре и го затвори.
— Ако имаш сериозни намерения спрямо нея — а тъй като те познавам, виждам, че е така, — това ще бъде необходимо. Зак, тя не е дошла на Трий Систърс от небето.
— Дошла е с ферибота — хладно отбеляза той. — Какъв проблем имаш с нея? Мислех, че я харесваш.
— Наистина я харесвам, и то много. — Рипли се облегна на ръба на бюрото си. — Но по необясними причини харесвам и теб. Имаш слабост към изпадналите в беда и наранените, Зак, а понякога, макар и не по своя вина, те могат да ти донесат неприятности.