Звукът от приближаващи стъпки не я изненада неприятно. Напротив, изпита топло чувство, когато вдигна поглед и видя Зак да влиза.
— Не е ли малко рано за пазителя на реда и закони да сметне, че вече е приключил работата си за днес?
— Разменихме се с Рипли.
— Какво има в кутията?
— Подарък.
— За мен?
Нел отмести бележника, стана, бързо се приближи към плота и ахна от удивление. Изведнъж се почувства изпълнена с любов и привързаност към него.
— Кухненски робот! — С благоговение прокара ръка по кутията така, както някоя друга жена би докоснала палто от визон. — О, господи!
— Според майка ми, ако някой мъж подари на жена нещо, което се включва в електрически контакт, по-добре да си направи застраховка „Живот“. Но мисля, че в случая това правило не важи.
— Този е най-добрият на пазара. Отдавна мечтаех да си го купя.
— Няколко пъти забелязах, че го гледаш влюбено в каталога.
Нел се хвърли в прегръдките му и обсипа лицето му с целувки.
— Наистина нямам нужда от застраховка „Живот“. Страхотен е, страхотен е, страхотен е! — Тя завърши с шумна целувка, а после скочи от ръцете му и се зае да разопакова кутията. — Но е безбожно скъп! Не би трябвало — да приемам такъв скъп подарък просто така, без повод, но ще го направя, защото не мога да устоя на изкушението.
— Би било невъзпитано да откажеш. Освен това не е „просто така“. Един ден по-рано е, но няма значение. Честит рожден ден!
— Рожденият ми ден е през април, но няма да споря, защото… — Осъзна грешката си. Рождената дата на Хелън Ремингтън бе през април, а навсякъде бе записано, че Нел Чанинг е родена на деветнадесети септември. — Не знам къде е умът ми. — Дланите й се изпотиха и тя припряно ги избърса в джинсите си. — Толкова съм заета, че забравих за собствения си рожден ден.
Радостта на Зак от реакцията, с която бе приела подаръка му, изведнъж се изпари.
— Не прави това! Едно е да премълчаваш някои неща за себе си, а съвсем друго да ме лъжеш право в лицето.
— Съжалявам. — Нел силно прехапа устни и се почувства засрамена.
— Аз също. — Зак повдигна брадичката й, за да го погледне в очите. — Все още очаквам да направиш първата крачка, Нел, но ти не се решаваш. Спиш с мен и в леглото нямаш задръжки. Споделяш какво възнамеряваш да правиш утре и ме изслушваш, когато ти разказвам за себе си, но отказваш да говориш за своето минало. — Беше се опитал да не отдава значение на това, да убеди самия себе си, както бе казал на Рипли, че за него миналото й не е важно. Но сега, когато се изправи лице в лице с проблема, не можеше да се преструва. — Ти ме допусна в живота си още в деня, когато стъпи на острова.
Това бе самата истина. Какъв смисъл имаше да отрича.
— За мен животът започна, когато пристигнах тук. Нищо преди това няма значение.
— Ако е така, не би трябвало да ме лъжеш.
Нел усети, че я обзема паника. Опита се да я прикрие, нанасяйки контраудар:
— Какво значение има дали рожденият ми ден е утре, след месец, или преди шест месеца? Нима е толкова важно?
— Важното е, че ми нямаш доверие. Трудно ми е, Нел, защото съм влюбена теб.
— О, Зак, не можеш…
— Влюбен съм в теб — повтори той и я хвана за ръце. — И ти го знаеш.
Разбира се, това беше самата истина.
— Но не знам как да постъпя, какво да правя с чувствата си към теб. Не е толкова лесно да ти се доверя. Не и за мен.
— Искаш да се съглася, но не желаеш да ми кажеш защо не е толкова лесно. Играй честно, Нел!
— Не мога. — Една сълза се отрони и се търкулна по бузата й. — Съжалявам.
— Щом е така, значи взаимно се залъгваме.
Зак се отдръпна от нея и си тръгна.
Решението да почука на вратата на Зак бе едно от най-трудните, които Нел бе вземала. Доста време се бе колебала, изпълнена с гняв. Сама бе виновна за положението, в което бе изпаднала, и нямаше кой друг да я измъкне.
Застана пред входната врата на къщата, защото й се стори по-официално, отколкото да мине през плажа и да се изкачи по стълбичките. Преди да почука, потърка с пръсти един тюркоаз, който бе сложила в джоба си, за да й вдъхне кураж. Макар и да не бе убедена, че такива неща помагат, в случая поне не можеха да навредят. Вдигна ръка, но отново я отпусна и се ядоса на себе си. На предната веранда имаше стар люлееш се стол и саксия с мушкато, което бе попарено от сланата и имаше жалък вид. Ако го бе забелязала, преди времето да захлади би убедила Зак да го прибере вътре.
Продължаваше да се колебае. Най-накрая решително изправи гръб и почука.
Когато никой не отвори, изпита смесено чувство на облекчение и огорчение. Тъкмо когато се отказа и понечи да си тръгне, вратата се отвори. На прага застана Рипли облечена с клин, отрязан точно под коленете, и тениска, по която се виждаха следи от пот. Изгледа хладно Нел и се облегна на касата на вратата.