— Не бях сигурна дали наистина съм чула, че някой чука. Вдигах гири, а и бях пуснала музика.
— Надявах се да разговарям със Зак.
— Да, точно това си помислих. Здравата си го ядосала, а това изисква доста голямо усилие. Аз от години се опитвам и не успявам, но ти навярно имаш вроден талант.
Нел пъхна ръка в джоба си и стисна тюркоаза. Трябваше да мине през охраната, за да стигне до целта.
— Знам, че ми е ядосан, и с пълно право. Но нима нямам право да се извиня?
— Разбира се, само че ако започнеш да се задавяш от ридания и молби, ще ядосаш мен. А аз съм много по коравосърдечна от Зак.
— Нямам намерение да хленча и да умолявам. — Докато пристъпваше напред, Нел започна да губи самообладание. — А и не мисля, че Зак би искал да посредничиш помежду ни. Аз също не искам.
— Радвам се за теб. — Доволна, Рипли се отместя, за да пусне Нел вътре. — На задната веранда е. Гледа мрачно през телескопа и пие бира. Но преди да се качиш и да кажеш каквото и да било, ще ти кажа нещо. Зак би могъл да проучи произхода ти, да разнищи историята ти. Аз бих постъпила така. Но той е човек с принципи и не би го направил.
Чувството за вина, което се бе загнездило у Нел, когато Зак си бе тръгнал, започна още повече да я терзае.
— Би сметнал това за оскърбително.
— Точно така. Но аз нямам подобни скрупули. Помири се с него, иначе ще си имаш работа с мен.
— Разбрах.
— Харесвам те и уважавам хората, които се занимават с бизнес. Но когато си навлечеш гнева на някого от рода Тод, не можеш да се измъкнеш. Предупреждавам те честно. — Рипли се отправи към стълбите, които водеха към втория етаж. — Вземи си бира, като минеш през кухнята. Трябва да довърша докладите си.
Нел пропусна да вземе бирата, въпреки че с удоволствие би изпила голяма чаша с ледена вода, за да угаси пожара в гърлото си. Мина през доста разхвърляната всекидневна, после през също толкова разхвърляната кухня и се изкачи по външните стълби на верандата.
Зак седеше на голям стол, избелял от слънцето, стискаше бутилка бира между краката си и бе насочил телескопа към звездите.
Усети присъствието й, но си даде вид, че не я забелязва. Тя ухаеше на праскови и явно бе притеснена.
— Ядосан си ми — и си го заслужавам. Но знам, че държиш на честността и ще ме изслушаш.
— Може би утре ще бъда настроен за честност. Защо не наминеш тогава — за по-сигурно?
— Ще рискувам. — Нел се питаше дали той осъзнава колко много означава това за нея. — Да, излъгах. Често ми се е налагало, доста добре се справям и отново бих го направила. Трябваше да избирам между честността и оцеляването — и все още е така. Затова няма да ти кажа всичко, което искаш и заслужаваш да знаеш. Съжалявам.
— Ако между двама души няма доверие, няма смисъл да бъдат заедно.
— Лесно ти е да го кажеш, Зак. — Когато той откъсна очи от звездите и се обърна към нея, изгарящият му поглед я накара да се приближи. Сърцето й биеше лудо. Не изпитваше страх, че би могъл да я удари, само се боеше, че никога не ще пожелае да я докосне отново. — Така е, по дяволите, за теб е лесно! Ти имаш своето място тук. Винаги си го имал и не се налага да се бориш за него.
— Ако имам място тук — каза Зак с внимателно премерен тон, — то е, защото съм го заслужил. Също като всички останали.
— Различно е, защото ти си имал солидна основа и градиш върху нея. Няколко месеца работих неуморно, за да заслужа своето място тук — и го постигнах, но това е различно.
— Добре, може би е така. Но ние с теб започнахме върху една и съща основа, Нел, що се отнася до нещата, които градяхме заедно.
Градяхме, помисли си Нел, а не градим. Щом бе решил да се преструва на непреклонен, неин бе изборът дали да държи на своето, или да направи първата крача. Реши, че едва ли е по-трудно, отколкото да изхвърчи с колата си от скалата.
— Три години живях с мъж, който ме нараняваше. Не бяха само шамарите и блъскането. Този вид рани не траят дълго. Но имаше и други. — Нел почувства нужда да си отдъхне за малко, за да разсее напрежението, което сковаваше гърдите й. — Непрекъснато потъпкваше увереността ми, самоуважението ми, смелостта ми, правото ми на избор. Правеше го толкова умело, че твърде късно осъзнах какво става всъщност. Не е лесно отново да изградиш тези неща — и все още не съм успяла напълно. Трудно бе да се реша да дойда на острова, трудно бе и да намина тази вечер. Не биваше да те допускам до себе си и нямах такова намерение, но близостта с теб ме караше отново да се чувствам нормална.