Неспособна да се надсмее над тревогите на Миа, породени от това, Рипли пъхна ръце в джобовете си и с наведена глава се запъти към колата си.
Когато и последните членове на клуба си тръгнаха, Миа затръшна вратата. Нел вече бе прибрала чиниите в салфетките, когато Лулу затвори регистъра.
— Беше много забавно! — Керамичните чаши весело звънтяха, докато Нел ги събираше една в друга. — И много интересно. Никога не съм участвала в обсъждане на книга по този начин. Когато прочета някоя, само се замислям дали ми е харесала или не, но никога не съм споделяла с други хора защо. Обещавам да прочета избраната за следващия месец, така че ще мога да се включа в дискусията.
— Аз ще се погрижа за съдовете, Нел. Сигурно си уморена.
— Не съм. — Повдигна пълния поднос. — Тази вечер тук беше събрана толкова много енергия. Имам чувството, че съм се заредила.
— Зак не те ли очаква?
— О, тази вечер не! Казах му, че имам намерение да присъствам на партито, въпреки че не съм поканена.
Лулу изчака Нел да се качи по стълбите.
— Какво не е наред? — попита тя Миа.
— Не съм напълно сигурна. — За да се намира на работа, Миа започна да сгъва столовете. — Това ме безпокои най-много. Задава се нещо, а не мога да си обясня какво. За тази вечер всичко е наред. — Докато отнасяше столовете в склада, погледна нагоре. — Тя все още е в безопасност.
— Нел е в центъра на всичко. — Лулу отнесе своите столове в склада. — Предчувствах го от самото начало и не я изпусках от поглед. Не мога да отрека, че е мило момиче, което здравата работи. Да не би някой да иска да я нарани?
— Вече го е сторил, но ще му попреча да го направи отново. Ще се опитам да предскажа какво я очаква, но трябва да се подготвя за това, да проясня съзнанието си. Има време. Не мога да кажа колко точно, но се надявам да е достатъчно.
— Ще й кажеш ли?
— Все още не. Самата тя се подготвя да се пречисти. Влюбена е и това я прави силна. Необходима й е сила.
— А теб какво те прави силна, Миа?
— Волята. Любовта никога не ми е помагала.
— Чух, че той е в Ню Йорк.
Миа замислено сви рамене. Знаеше кого има предвид.
Лулу и се ядоса, че два пъти за една вечер й напомниха за Сам Лоугън.
— Ню Йорк е голям град — равнодушно каза тя. — Няма да остане без компания. Искам да свърша и да се прибера у дома. Имам нужда от сън.
— Идиот! — промърмори Лулу под носа си. Според нея в света имаше много мъже идиоти. И повечето от тях попадаха на опърничави жени.
Нел реши, че магиите са просто вид рецепта. А рецептите бяха нейната специалност. Необходимо бе време, желание и качествени продукти в подходящи пропорции, за да се приготви нещо сполучливо. С добавка и на малко въображение — получаваше се уникален специалитет.
Между работата и сортирането на документите си тя намираше време да изучава магическата книга, която Миа й бе заела. Предполагаше, че Миа ще намери сравнението на тази книга с готварска за смешно, но си мислеше, че ще се почувства обидена от това. Трябваше да отделя време и за медитация, визуализации, събиране и създаване на собствени пособия. Вече можеше да смята, че магьосническото и килерче е добре заредено.
А сега възнамеряваше за първи път да опита самостоятелно практическо изпълнение.
— Любовни магии, разваляне на магии, закрила — монотонно нареждаше Нел, докато прелистваше страниците. — Магии за обвързване, за пари, лечебни.
„По нещо за всеки“, помисли си и си спомни предупреждението на Миа да внимава какво пожелава. Едно невнимателно или егоистично желание би могло неочаквано да се превърне в неприятен бумеранг. Спря се на нещо лесно, което не засягаше никого и не би могло по невнимание да причини вреда.
Първо изчисти отрицателната енергия с метлата, а после я подпря на вратата на кухнята, за да попречи да влезе нова. Диего непрекъснато се мотаеше в краката й, докато избираше свещите и изписваше върху тях подходящи символи. Решила, че може да използва всякакъв вид помощни средства, избра кристали, които да подсилят енергията. Подреди ги и постави до тях саксията с попареното от сланата мушкато, която бе взела от верандата на Зак. Издиша и вдиша нов, свеж въздух.
Прегледа отново лечебната магия, която Миа бе написала с туш върху пергаментова хартия, затвори очи и съчини подходящото за целта заклинание.
— Започвам — прошепна. — Нека повехналият цвят разцъфне с нова красота. Мм… тъй рано нека не загива, не носи никому вреда. Отново ярко нека грейнат тез нежни, клюмнали цветя.
Прехапа устни и зачака. Мушкатото в саксията бе все така оклюмало. Нел се наведе над него и го погледна отблизо с надеждата да забележи малък признак на съживяване. Отново се изправи.