— Добре ли си? — Разкъсвана между насмешка и съчувствие, Нел прехапа устни и притисна купчината мокри дрехи към гърдите си.
Зак рязко остави подвижния душ и дръпна завесата.
— Тази баня е опасна. Някой ден ще поръчам нова батерия и… какво ще правиш с тях?
— Мислех да… — Нел замълча, когато той изскочи гол от ваната и грабна дрехите си от ръцете й. — Щях само да ги пусна в центрофугата.
— Сам ще се погрижа за това по-късно. Имам резервни за преобличане.
Отново ги хвърли на пода и не обърна внимание на недоволната й гримаса, когато мократа купчина се стовари на пода зад него.
— Поне ги простри, ако стоят на топка, ще мухлясат.
— Добре, добре. — Взе кърпа и започна енергично да подсушава косите си. — Само заради тях ли влезе в банята?
— Всъщност да. — Погледът й се плъзна надолу по влажните му гърди, където блестеше медальонът й, по стегнатия му корем и по бедрата, чиито мускули изпъкваха под кърпата, увита около кръста му. — Но точно в момента не мисля за разтребване.
— Така ли? — Погледът и така загря кръвта му, както дори океан от гореща вода не би могъл. — А за какво мислиш?
— Че най-доброто лекарство за мъж, който току-що се с прибрал след буря, са малко ласки в уютното ми легло. Ела с мен.
Пое ръката й и тръгна след нея към спалнята.
— На чичо доктор ли ще си играем? Бих се радвал да се разболея, щом ще бъда лекуван по този начин.
Тя се засмя и рязко повдигна юргана:
— Влизай!
— Да, госпожо.
Преди да свали кърпата от кръста си, Нел я дръпна. Но когато протегна ръце към нея, тя се изплъзна и го побутна към леглото.
— Както навярно знаеш, в легендите се споменава, че много магьосници са и лечителки.
Взе кибрит, обиколи стаята и запали всички свещи. Светлината им затрептя и по стените пробягаха сенки.
— Вече съм почти здрав.
— Аз ще преценя това.
— Нямам търпение.
— Знаеш ли какво не съм правила никога за никого?
— Не, но изгарям от любопитство.
Бавно повдигна ластика на пуловера си. Спомни си деня, в който плахо бе застанала на слънчевата задна веранда на къщата му.
— Искам да ме гледаш. — Съвсем бавно плъзна пуловера нагоре по тялото си. — И да ме желаеш.
Дори слепец би доловил нежното сияние, което излъчваше кожата й.
Свали обувките си като в бавен танц. Семплият й бял сутиен бе изрязан под изящната извивка на гърдите й. Повдигна ръката си към предната закопчалка и забеляза как очите му проследиха движението й в очакване, но я остави закопчана и плъзна пръсти към колана на панталона си.
Сърцето му се разтуптя, когато тънката материя се плъзна по ханша и бедрата й, свлече се на пода и тя грациозно освободи краката си от нея.
— Защо не оставиш на мен да се заема с останалото? Нел присви устни и се приближи, но не достатъчно.
Никога досега не бе съблазнявала мъж и бе готова да използва силата си докрай. Представи си допира му, когато плъзна длани по собственото си тяло и го накара да затаи дъх. С едва забележима дяволита усмивка разкопча сутиена си и го остави да падне. Гърдите й бяха заоблени и нежни. Спусна бикините надолу по ханша си и се освободи от тях. Вече бе възбудена.
— Искам да се слеем бавно — прошепна тя. — Бавно. — Разтвори бедра над тялото му. Беше почти като в транс. — Сякаш няма да има край.
Устните й бяха топли, нежни и търсещи. Ароматът му достигна до всяка нейна клетка като наркотик. Когато той се извърна, завладян от неутолимо желание, Нел го последва, плавно прокара пръсти по гърба му и се наслади на изпъкналите му мускули, които затрептяха от възбуда. Отдаде се на сладостните усещания, които взаимно си даряваха, и се понесе с тях бавно, както бе пожелала. Светлината на свещите се усили, пламъците им се издължиха и изпълниха стаята с опияняващ аромат.
Двамата се надигнаха и се раздвижиха в танц сред уханния въздух. Застанаха на колене върху леглото с притиснати тела и устни.
Ако това бе магия, Зак бе готов да остане в нейния плен завинаги. Жена, магьосница или съчетание от двете — тя бе несравнима. Загледа се в ръката си, докосваща ослепително бялата й нежна кожа. Обхвана с длани гърдите й и зърната им се втвърдиха при на пръстите му. Ненаситно се докосваха и целуваха. Завладени един от друг, жадно поглъщаха всяка ласка. Когато най-сетне проникна в тялото й, плавното издигане и снишаване бе като вълни от коприна. Магията струеше от очите им и в този миг никой друг на света не съществуваше за тях. Сърцата им биеха едновременно и ги свързваше близост, далеч по-силна от страстните желания на плътта.