— Прав си. — Нел се опита да се успокои. — Не мога да се омъжа за теб, Зак, защото вече съм омъжена.
Едва ли нещо друго би могло да го смае повече.
— Омъжена? Ти си омъжена? За бога, Нел, ние сме заедно от месеци.
— Знам. — В очите му Нел видя не само силна изненада и гняв. Гледаше я така, сякаш бе непозната. — Напуснах го преди повече от година.
Зак би могъл да се примири с факта, че е била омъжена и не му е казала. Но мисълта, че все още е обвързана с друг мъж и е крила това от него, бе непоносима.
— Напуснала си го, но не си се развела.
— Не, не можах…
— Позволяваше ми да те докосвам, спеше с мен, допусна да се влюбя в теб, а си знаела, че не си свободна.
— Да. — В малката кухня изведнъж нахлу хлад, които проникна до мозъка на костите й. — Нямам оправдание.
— Няма да те питам кога си имала намерение да ми го кажеш. Очевидно е, че нямаше да го направиш. — Зак затвори кутийката със замах и я пусна обратно в джоба си. — Аз не спя със съпругите на други мъже, Нел. Ако беше казала поне една дума, нямаше да стигнем до това положение.
— Знам. Вината е моя. — Когато гневът му се засили още повече, а лицето му доби суров израз, тя усети, че силите я напускат и лицето й пребледня.
— Мислиш, че това е достатъчно? — изкрещя тя в прилив на гняв и негодувание. — Мислиш, че като признаеш вината си, ще заслужиш прошка?
— Не.
— По дяволите! — Извърна се, така че препречи пътя й. — Не мога да не се развикам. Подлудяваш ме, като стоиш и очакваш да стоваря юмрук върху теб. Нямам намерение да те наранявам. Нито сега, нито когато и да било. За мен е оскърбително да стоиш тук, питайки се дали ще го направя.
— Не знаеш какво с да се чувстваш по този начин.
— Не, не знам, защото не си ми казала. — Зак се овладя, колкото бе възможно, въпреки че все още кипеше от гняв. — Или ми казваш само толкова, за да загладим положението до следващия път.
— Може би е така. Но те предупредих, че не мога да споделя всичко. Затова не се впусках в подробности.
— Не са подробности, по дяволите! Все още си омъжена за човека, който ти с причинил това.
— Да.
— Имаш ли намерение да прекратиш брака си?
— Не.
— Е, тогава всичко е ясно. — Зак грабна обувките и якето си.
— Не искам да открие къде съм. Не мога да допусна да ме намери.
Той понечи да дръпне вратата, но за миг задържа ръката си върху дръжката.
— Замисляла ли си се някога, поне веднъж поглеждала ли си ме в очите, за да се убедиш, че можеш да разчиташ на мен? Готов съм да сторя всичко, за да защитя дори непознат. Това ми е работата. Как е възможно да ти хрумне, че не бих го направил за теб?
„Знам“, помисли си Нел, докато гледаше как той се отдалечава от нея. Това бе само едно от нещата, които я плашеха. Не бе в състояние да извика. Остана сама с мъката си в къщата, която бе превърнала в защитен дом. Сега тя й се струваше пуста.
Седемнадесета глава
— Загубих го. Разруших всичко.
Нел седеше в разкошната всекидневна на Миа, пред буйния огън в камината, и отпиваше лековит чай от канела. Изис бе изтегнала топлото си грациозно тяло в скута й като меко одеяло. Но нищо не можеше да подобри настроението й.
— Може би просто си го наранила. Не се е случило нищо фатално.
— Не мога да поправя това, Миа. Всичко, което ми каза, беше вярно. Не искам да мисля така, но е самата истина. Нямах право да позволя нещата да станат толкова сериозни.
— Нямам подръка власеница, но съм убедена, че можем да изгладим нещата. — Пред смаяния поглед на Нел Миа кокетно повдигна едното си рамо. — Съчувствам и на двама ви. Факт е, че сте влюбени и че всеки от вас е постъпил така, както смята, че е правилно. Помежду ви има нещо, което не на всички е отредено да изпитат. Няма за какво да съжаляваш.
— Не съжалявам, че го обичам и че споделя чувствата ми. Съжалявам за много други неща, но не и за това.
— Тогава всичко е наред. Трябва да предприемеш следващата стъпка.
— Няма следваща стъпка, защото по закон съм свързана с друг. Дори ако Евън реши да се разведе с мен, без да се срещаме лице в лице, пак не мога да се омъжа за Зак. Самоличността ми е фалшива.
— Подробности.
— Не и за него.
— Да, права си. — Миа почука с добре поддържаните си нокти по чашата, докато обмисляше нещо. — Зак си е такъв, вижда някои неща само в черно и бяло. Съжалявам, че не помислих за това по-рано и не те предупредих. Познавам го добре — продължи тя, след като се изправи и се протегна. — Не предвидих, че толкова скоро ще поиска да узаконите връзката си. Не съм много веща по интимните въпроси. — Наля си още чай, замислено се разходи из стаята и отпи глътка.