Имаше два дивана, тапицирани в зелен цвят, които биха примамили всеки да се отпусне върху тях. Бяха отрупани с меки лъскави възглавнички. Материята бе особено важна, защото когато ставаше въпрос за отдих, Миа държеше на лукса.
В стаята имаше много антики, тъй като тя предпочиташе старите пред новите неща, освен ако не ставаше въпрос за техническо оборудване. Килимите, постлани върху кестеновия паркет на пода, бяха поизбелели. Навсякъде имаше цветя в скъпи кристални вази или в пъстро изрисувани бутилки без особена стойност. Някои от свещите, с които се бе обградила във всяка стая, бяха запалени. Белите — за успокоение.
— Наранила си го двойно, Нел. Веднъж, защото не си се хвърлила в обятията му от радост, когато ти е предложил. — Миа замълча и повдигна вежди. — Казах ти, че не съм веща в тази област, но е напълно естествено един мъж да бъде сърдит, когато предлага на любимата си брак, а тя отговаря: „Не, благодаря.“
— Не съм пълна идиотка, Миа.
— Разбира се, скъпа. Съжалявам. — Макар и леко развеселена от хапливия й тон, Миа застана зад дивана и погали косите й със съчувствие. — Бих казала, че си го наранила дори тройно. Засегнала си чувството му за чест. Изведнъж е разбрал, че е навлязъл в чужда територия.
— О, нима? Аз не съм преследван дивеч.
— Зак е човек с принципи. Всъщност убедена съм, че би ги нарушил, дори ако знаеше. Ако ти му бе разкрила истината. Щеше да приеме обстоятелствата, защото те обича и желае да изпита облекчение, че си се измъкнала от ужасяващата ситуация. Но трудно ще преглътне факта, че си го държала в неведение и си допуснала сляпо да се влюби в теб.
— Защо не може да проумее, че бракът ми с Евън не означава нищо за мен? Аз вече не съм Хелън Ремингтън.
— Утеха ли искаш или истината? — рязко попита Миа.
— Не мога да получа и двете. Нека бъде истината.
— Ти си го накарала да се почувства измамен. Освен това си му казала, че нямаш намерение да прекратиш брака.
— Не мога…
— Изслушай ме. Без да го прекратиш, не може да има ново начало. Изборът е твой, Нел. Никой не е взел това решение вместо теб. Не даваш възможност на Зак да се застъпи за теб, да се изправите срещу проблемите ти заедно или както навярно би предпочел — да застане пред теб, лице в лице с твоя демон, Нел. — Седна до нея и хвана ръцете й. — Нима мислиш, че Зак носи полицейска значка за развлечение, заради жалката заплата или заради властта?
— Не. Но той не може да разбере на какво е способен Евън. Миа, у този човек се таи лудост. Хладна лудост, необяснима и за мен, която не би се спряла пред нищо.
— Повечето хора смятат думата зло за много драматична — каза Миа, — а всъщност е съвсем проста.
— Да. — Развързаха се няколко възела. Досега би трябвало да е проумяла, че не е нужно да обяснява това на Миа. — Той не може да разбере и че потръпвам само при мисълта отново да видя Евън, да чуя гласа му. Мисля, че този път бих рухнала.
— Не си толкова слаба.
Нел поклати глава.
— Той… пред него сякаш се смалявам. Не знам дали разбираш какво искам да кажа.
— Разбирам. Искаш ли магия, талисман, който да те предпазва от единия мъж и да ти помогне да имаш другия?
Миа протегна ръка и погали лъскавия гръб на Изис. Котката повдигна глава и погледна стопанката си в очите — сякаш с разбиране, а после се сви на кълбо.
— Има неща, които могат да се направят — разпалено заговори тя, — за закрила, концентриране и усилване на енергията. Но най-важна е силата, която е в самата теб, Нел. Засега… — Свали сребърния медальон от врата си. — Дала си талисмана си на Зак, а аз ще ти дам един от своите. Бил е на прабаба ми.
— Не мога да ти го отнема.
— Назаем — каза Миа и закачи медальона на врата на Нел. — Прабаба ми е била много хитра вещица. Намерила си богат съпруг, натрупала състояние на борсата и успяла да го задържи, за което съм й безкрайно благодарна. Не бих понесла да живея в бедност. Била е и лечителка, преди на острова да пристигне дипломиран медик. Лекувала брадавици, израждала бебета, зашивала рани и помогнала на половината жители на селото, когато избухнала опасна грипна епидемия.
— Забележително. Какво означава издълбаният надпис?
— Знаци от древен език, подобни на онези върху свещените камъни в Ирландия. Означават смелост. Сега, след като ти дадох смелостта си, приеми моя съвет: поспи! Остави го да се бори с чувствата си, докато и ти изясниш своите. Когато отидеш при него — колкото и да те обича, той няма да дойде при теб, — трябва да бъдеш наясно какво желаеш и какво си готова да сториш, за да го получиш.
— Държиш се като идиот, Зак.
— Добре. Ще млъкнеш ли най-сетне?
Рипли смяташе, че като негова сестра има правото да не изпълни тази негова молба.