— Слушай, знам, че е постъпила ужасно. Но нима не желаеш да узнаеш защо? — Удари с длани по бюрото му и се наведе, за да го накара да срещне погледа й. — Не ти ли се иска да я притиснеш и да й зададеш безброй въпроси, докато не получиш обяснение защо не е прекратила брака си?
— Имаше предостатъчно време да ми каже, ако бе пожелала.
Той се съсредоточи върху екрана на компютъра си. Не бе пътувал отвъд морето само за да купи годежния пръстен. Беше свидетелствал по съдебно дело и сега, след като бе приключило, можеше да актуализира информацията си.
Рипли издаде звук, среден между ръмжене и вик.
— Подлудяваш ме. Не знам как самият ти все още не си полудял. Влюбен си в омъжена жена.
Спести й убийствения поглед.
— Този факт е съвършено ясен в съзнанието ми в момента. Върви да патрулираш!
— Очевидно е, че тя не иска да има нищо общо с другия мъж. Напуснала го е. Очевидно е и че е луда по теб, както и ти по нея. Откога е тук, от пет месеца? По всичко личи, че има намерение да се установи на острова. Каквото и да е преживяла по-рано, то вече е минало.
— Тя е законно омъжена. Не мога да си го обясня.
— Да, да. Мистър Почтеност. — Възхищаваше се на моралните му принципи, но понякога я ядосваха. — Остави нещата за известно време такива, каквито са. Защо трябва да се жениш за нея за бога? О, почакай, забравих с кого разговарям. Но ако искаш съвета ми…
— Не, благодаря.
— Добре. Пържи се в собствения си сос тогава. — Грабна якето си, но след миг отново го остави. — Съжалявам. Не мога да гледам как страдаш.
Зак знаеше това и престана да се преструва, че е съсредоточен върху файловете. Нервно потърка чело.
— Не мога да изградя съвместен живот с жена, чиято връзка с друг мъж все още не е приключила. Не мога да спя с нея, щом е законно омъжена. Толкова обичам Нел, че не бих могъл да продължа да се срещам с нея, без да очаквам брак, семеен уют и деца. Не съм способен на това.
— Знам. — Тя се приближи, сложи ръце на раменете му и зарови брадичка в косите му. — Може би аз бих го приела. — Въпреки че не можеше да си представи да обича някого толкова силно, че да бъде изправена пред подобен избор. — Но разбирам, че ти не можеш. Единственото, което ми се струва трудно за разбиране, е защо, щом я обичаш и желаеш, не искаш да получиш обяснение. Заслужаваш да знаеш цялата истина.
— Няма да я разпитвам — не само защото не действам по този начин, а и защото имам чувството, че човекът, за когото е омъжена, все още има силно влияние върху нея.
— Зак. — Рипли извърна глава и потърка буза в косите му. — Хрумвало ли ти е, че може би се страхува да се разведе?
— Да. — Стомахът му внезапно се сви. — Стигнах до този извод около три сутринта. Истина е, че се боря с много различни чувства. Но това не променя положението. Тя е омъжена и не ми го каза. Явно не вярва, че може да разчита на мен, каквото и да се случи. — Посегна и стисна ръката й в своята.
Така ги завари Нел, когато отвори вратата. Рипли я стрелна с укорителен поглед, а Зак дори не вдигна очи.
— Трябва да поговоря с теб насаме. Моля те.
Рипли инстинктивно стисна ръката му, но Зак раздвижи своята.
— Сестра ми тъкмо тръгваше да патрулира.
— О, да, отпращаш ме точно когато става най-интересно.
Докато обличаше якето си, й хрумна, че именно в моменти като този се казва, че напрежението се долавя във въздуха. Разсея го Бетси, която подаде глава през врата.
— Шериф Тод… Здравейте Нел, Рипли. Шерифе, Бил и Ед Сътър се сбиха пред хотела. Изглеждат доста настървени.
— Ще ги разтърва.
След тези думи на Рипли Зак стана:
— Не. Двамата ще ги разтървем.
Братята Сътър или налитаха на бой, за да бранят семейната чест, или се вкопчваха един в друг с неистова омраза. И двамата имаха телосложения на бикове и той реши, че е най-добре да не оставя Рипли да застава сама между тях. Само за миг погледна към Нел, преди да излезе:
— Трябва да почакаш.
Побиха я хладни тръпки и тя потърка ръце. Трудно бе да понесе леден поглед от мъж, способен на такава топлота. Нямаше да й бъде лесно с него. Странно защо, предишната вечер бе убедена, че ще прояви разбиране към нея. Очакваше търпеливо да я изслуша, да изпита съчувствие и да я прегърне.
Щом остана сама в участъка, Нел осъзна, че това е било заблуда, която сега напълно изчезна. Беше дошла тук, преглъщайки гордостта си, рискувайки да загуби душевния си мир и равновесие, а в отговор бе получила един-единствен леден поглед. Е, тогава може би трябваше да се откаже.
Отвори вратата и преди да измине няколко крачки, видя и чу суматохата на улицата. Застинала на място, със скръстени ръце, проследи грозната сцена.