Двама едри мъже с късо подстригани коси блъскаха кореми един в друг и сипеха ругатни. На безопасно разстояние се бе събрала тълпа зяпачи, някои от които, изглежда, бяха избрали страна в двубоя и крещяха имената им. Зак и Рипли вече си бяха проправили път сред хората и казаха нещо, което не достигна до слуха й, но укроти тълпата поне за миг. Думите им нямаха особено въздействие върху братята Сътър, които размахваха юмруци един срещу друг.
Нел потръпна, когато видя първия удар с юмрук. Чуха се по-силни викове, които отекнаха в ушите и като грохота на морските вълни. Погледът й се премрежи.
Зак изви назад ръцете на единия мъж, а Рипли — на другия. И двамата бяха извадили белезниците. Последва блъскане, ругатни и закани.
Изведнъж единият от братята рязко се изви към другия, но не успя да го улучи и юмрукът му се стовари върху лицето на Зак.
Нел видя как Зак разтърси глава и цялата тълпа затаи дъх. Всички застинаха като на стопкадър.
Вече тичаше натам, когато отново настъпи раздвижване и глъчка.
— По дяволите, Ед! Арестуван си — Зак и Рипли едновременно закопчаха белезниците. — Ти също, Бил. За назидание. И двамата сте луди за връзване. Всички да се разотиват и да си гледат работата! — нареди Зак, докато водеше Ед между хората.
Изведнъж съзря Нел, която стоеше на тротоара като подплашена сърна. Отново изрече проклятие.
— Хайде, шерифе, знаеш, че не исках да ударя теб.
— Все едно кого си искал да удариш. — Но Зак промени мнението си, когато усети вкус на кръв в устата си. — Току-що нападна полицай.
— Той започна всичко това.
— Не е вярно — отвърна Бил, докато Рипли бързо го водеше напред. — Но със сигурност аз ще го довърша, когато ми се удаде удобен случай.
— И кого ще повикаш на помощ?
— Млъкни! — заповяда му Рипли. — Вие сте двама четиридесетгодишни хулигани.
— Ед го удари с юмрук, защо замъквате и мен?
— И двамата сте нарушители на обществения ред. Ако искате да трошите главите си, правете го у дома, а не на улицата.
— Няма да ни отведете в ареста, нали? — Поуспокоен, щом видя какво го очаква, Ед го удари на молба: — Хайде, Зак, знаеш, че жена ми ще ми одере кожата, ако ме затвориш. В края на краищата това е семейна работа.
— Не и когато става на моята улица и когато лицето ми е пострадало. — Долната му челюст гневно трепереше. Въведе Ед право в участъка и го заключи в една от малките арестантски килии. — Ще имаш малко време да се поохладиш, докато дойде време да се обадя на жена ти. Дали ще бъде толкова загрижена, че да дойде и да те освободи под гаранция — това си с нейна работа.
— Същото се отнася и за теб — весело каза Рипли на Бил, докато сваляше белезниците му и го буташе към килията.
Щом вратите на килията бяха затворени и заключени, тя изтупа ръцете си от праха.
— Ще напиша подробен доклад. Печатам по-бавно от теб. Ще се обадя и на съпругите, въпреки че подозирам, че ще научат за това още преди да се заема с доклада.
— Да. — Зак гневно изтри устата си с ръка и я изцапа с кръв.
— Ще трябва да сложиш лед на челюстта си, а също и на устната. Ед Сътър има огромен юмрук. Хей, Нел, защо не отведеш нашия герой у вас и не му дадеш малко лед?
Зак не бе забелязал, че Нел е влязла. Бавно се обърна и втренчено се загледа в нея, докато тя стоеше на прага на отворената врата.
— Да, разбира се — съгласи се Нел.
— Оттатък има лед, мога и сам да се погрижа.
— По-добре е да стоиш на разстояние от Ед — посъветва го Рипли. — Иначе ще се изкушиш да отключиш килията и да му върнеш удара с юмрук.
— Може би.
Нел забеляза, че погледът му вече не е толкова хладен. Гледаше я с топлите си зелени очи. Тя навлажни устни.
— Ледът ще помогне да спадне отокът, а малко чай от розмарин може да облекчи болката.
— Чудесно! — Главата му вече бучеше. Крайно време бе да приключи с този случай. — Двеста и петдесет долара глоба за двамата! — Обърна се рязко към Рипли. — Или двадесет дни затвор. Ако това не им хареса, допълни официалната заповед за арест и могат да се обърнат към съда.
— Да, шефе. — Рипли засия, когато Зак излезе навън. „Прекрасно!“ помисли си. Случката разведри настроението й.
Двамата мълчаливо вървяха към къщата. Нел не знаеше какво да каже и как да го каже. Този гневен Зак й се струваше не по-малко странен от студения Зак по-рано. Явно в момента нямаше особено желание да се занимава с нея. Знаеше колко време ще му бъде необходимо, за да се успокои след удара по лицето.
Все пак ударът бе нанесен отблизо, а освен че бе разтърсил глава и изведнъж бе станал избухлив, не бе реагирал по никакъв друг начин.
Хората често казваха за някого, че е по-издръжлив, отколкото изглежда. Това несъмнено важеше за Закари Тод.