Нел отвори вратата на къщата и все още мълчалива, влезе в кухнята и започна да приготвя компрес от лед в найлонова торбичка, увита в тънка кърпа.
— Благодаря. Ще ти върна кърпата.
Тъкмо бе взела чайника, за да направи чай, когато го погледна и примигна.
— Къде отиваш?
— Да разсея този гняв, доколкото мога.
Нел разбра, че няма друг избор и остави чайника.
— Ще дойда с теб.
— Не искаш да бъдеш с мен точно сега, аз — също.
Беше изненадана да открие, че понякога една плесница е за предпочитане пред думите.
— Това няма да помогне. Имаме да си кажем някои неща и колкото по-дълго отлагаме, толкова по-трудно ще бъде. — Отвори вратата на кухнята и зачака. — Нека да опитаме в гората. Да обсъдим нещата на неутрална територия.
Не бе взел якето си, а след дъжда, който бе валял предната вечер, температурите се бяха понижили. Но, изглежда, нямаше нищо против. Нел му хвърли бегъл поглед, докато се отправяха към малката й горичка:
— Този леден компрес няма да ти помогне, ако не го използваш.
Зак го притисна към наранената си челюст и се почувства малко неловко.
— Когато дойдох тук през лятото, се чудех как би ми се отразила една разходка през есента — с всичките багри и първите признаци на застудяване. Когато живеех в Калифорния, ми липсваха студът и смяната на сезоните. — Нел леко въздъхна, а после продължи: — Живях в Калифорния три години. Предимно в Лос Анджелис, въпреки че прекарвахме доста време в къщата в Монтерей. Предпочитах я, но се научих да крия това от него, защото щеше да намери претекст да прекрати пътуванията на север. Обичаше да намира хитри начини да ме наказва.
— Все пак си се омъжила за него.
— Да, омъжих се. Беше красив, романтичен, умен и богат. Помислих си, че е дошъл моят принц и ще заживеем щастливо. Бях заслепена, поласкана и влюбена. Доста се постара, за да ме накара да се влюбя в него. Няма смисъл да се впускам в подробности. Навярно се досещаш за някои от тях. Беше жесток — както за дребни неща, така и в истинския смисъл на думата. Караше ме да се чувствам толкова нищожна, че накрая сякаш почти изчезнах. Когато ме удари… първия път, за мен бе шок. Никой преди не ме бе удрял. В този момент трябваше да си тръгна — или поне да опитам. Макар че никога нямаше да ми позволи, трябваше да опитам. Но бяхме женени само от няколко месеца и някак си ме бе накарал да повярвам, че съм го заслужила. Защото съм глупава, непохватна или разсеяна. За най-различни неща. Беше ме дресирал като куче. Не се гордея с това.
— Потърси ли помощ?
В горичката бе толкова тихо, че се чуваха стъпките им по вече застланата с окапала шума земя.
— Не веднага. Знаех, че съществува такъв вид насилие. Бях чела статии, истории. Но това не се отнасяше за мен. Не бях част от този цикъл. Произхождах от добро, стабилно семейство, бях омъжена за интелигентен, преуспяващ мъж. Живеех в голяма красива къща, имах прислуга. — Пъхна ръка в джоба си. Беше си направила магическа торбичка за кураж и внимателно я бе завързала със седем възела. Започна да я мачка с пръсти и това й помогна да успокои нервите си. — Причината за тези наказания бе, че правя грешки. Мислех си, че щом веднъж се науча, всичко ще бъде наред. Но ставаше все по-лошо и не можех да продължавам да се самозалъгвам. Една нощ ме повлече за косата нагоре по стълбите. Тогава имах дълга коса — поясни тя. — Помислих си, че ще ме пребие, ще ме изнасили и после ще ме убие. Не направи нито едно от тези неща. Но осъзнах, че би могъл да ги направи, а аз нямаше да бъда в състояние да го спра. Отидох в полицията, но той е влиятелен човек с големи връзки. Имах няколко синини — нищо сериозно. Те не предприеха нищо.
При тези думи Зак пламна:
— Трябвало е да те отведат в приют за жертви на домашно насилие.
— Според тях бях богата, разглезена жена — кукла, която създава неприятности. Няма значение — отегчено продължи Нел. — Където и да ме отведяха, щеше да ме намери. Веднъж избягах и той ме откри. Платих си за това. Накара ме да разбера нещо съществено: че му принадлежа и никога не бих могла да го напусна. Където и да отидех, щеше да ме намери, защото ме обичаше. — При тези думи я побиха хладни тръпки. Спря и се обърна с лице към Зак. — Неговата представа за любовта бе такава. Извън всякакви правила и граници. Егоистична, студена, маниакална, силна. Би предпочел да ме види мъртва, отколкото да ми позволи да го напусна. Не преувеличавам.
— Вярвам ти. Но си избягала.
— Защото мисли, че съм мъртва.
Без да влага емоции, Нел му разказа какво бе сторила, за да се отърве от веригите.