Рипли не бе очаквала, че ще изпита такъв копнеж, какъвто премина през тялото й, докато гледаше изпълнението на основния ритуал и в съзнанието й отекваха познатите думи. „Отказах се от това“, напомни си тя. Беше го отхвърлила. Гледаше как проблясват магическата пръчка и камата. Винаги бе предпочитала меч. Сви устни, докато наблюдаваше как Миа запали свещите с кибритена клечка. Когато отвори уста да попита защо, Миа й хвърли предупредителен поглед. „Чудесно, винаги става така, както ти желаеш“, помисли си Рипли, но запази коментарите за себе си.
— Земя, вятър, огън, вода — стихии четири, чуйте този зов на своите дъщери. Докато Луната горе свети, в магическия кръг се появете!
Миа очакваше с отметната назад глава и вдигнати нагоре ръце. Изви се вятър, почти засвистя, пламъците на свещите се удължиха право нагоре, въпреки вихрушката, която брулеше всичко наоколо. Земята под краката й леко потрепери, а ароматната течност в казана започна да бълбука.
Когато отново свали ръцете си, всичко утихна.
Нел затаи дъх. През изминалите месеци бе видяла, бе чула и самата тя бе правила фантастични неща. Но до тази нощ не се бе наслаждавала на такава ярка демонстрация.
— Силата е в очакване — каза Миа и й подаде ръка. Когато Нел я стисна, усети, че кожата и е топла, почти гореща. — Тя се крие в теб. Твоята връзка е въздухът и когато го призовеш, ти става по-лесно. Но стихиите са четири. Тази вечер ще запалиш огън.
— Ритуален огън? Но не донесохме дърва.
Миа отстъпи назад с лека усмивка.
— Не са ни необходими. Съсредоточи се, проясни съзнанието си. Този огън не гори, никому той не вреди. Тъмнината озарява и с магия засиява. Златна кула ти създай, силата си осъзнай. Щом се заловиш с това, да не носи то вреда.
— Твърде рано е за нея — обади се Рипли извън кръга.
— Тихо, не се намесвай! Погледни ме, Нел! Вярвай в себе си и в мен. Гледай и се учи!
— Дръжте си шапките — промърмори Рипли и за всеки случай се отдръпна още назад.
Миа разтвори ръце с разперени пръсти, в после енергично ги протегна напред.
Появи се синкава електрическа искра, след нея още една и последваха много други. Засъскаха като огън във вода и въздухът в кръга доби сапфирен оттенък.
Върху голата земя се издигна ярък стълб от златисти пламъци.
Краката на Нел се подкосиха и тя коленичи на земята. Не бе в състояние да събере разпилените си мисли и да изрази това, което минаваше през съзнанието й.
— Казах ти — въздъхна Рипли и поклати глава.
— Тихо! — Миа се отдръпна от огъня и подаде ръка на Нел, за да й помогне да се изправи. — И преди си ме виждала да правя магии, малка сестричке. Ти също си правила.
— Не и като тази.
— Това е основно умение.
— Основно? Миа, така ли е? Ти запали огън от нищото.
— Тя иска да каже, че е същото, като да загубиш девствеността си. Един вид шок — услужливо се намеси Рипли. — Първия път може и да не е чак толкова приятно, колкото си очаквала, но след известно време ставаш все по-добра.
— Нещо подобно — съгласи се Миа. — Сега се съсредоточи, Нел! Ти знаеш как. Проясни съзнанието си. Визуализирай, събери силата. Запали своя огън!
— Не мога…
Миа вдигна ръка и я прекъсна:
— Откъде знаеш, без да си опитала? Съсредоточи се. — Застана зад нея и сложи ръце на раменете й. — В теб има светлина, топлина и енергия. Знаеш това. Събери ги в едно. Почувствай го. Прилича на изтръпване в стомаха и се издига към сърцето. Разпростира се нагоре, изпълва те цялата. — Хвана нежно ръцете на Нел и ги повдигна. — Тече под кожата ти като река, струи надолу по ръцете, стига до върховете на пръстите. Нека излезе! Време е.
Докато двете работеха, Рипли наблюдаваше. В това имаше нещо прекрасно. Сякаш Миа учеше Нел да кара колело, окуражаваше я, вдъхваше й увереност.
Първия път никога не беше лесно както за ученика, така и за учителя — тя знаеше това. От усилието лицето на Нел бе обляно в пот. Мускулите на ръцете й трептяха.
Поляната, която и досега не бе напълно тиха, сякаш завибрира. Въздухът, който и досега не бе напълно неподвижен, сякаш започна да стене. Появи се слаба, колеблива искра. Когато Нел понечваше да отскочи назад, Миа бе до нея, задържаше я на мястото й. Непрекъснато и тихо я окуражаваше, което звучеше като монотонна песен.
Появи се още една искра, този път по-силна.
Рипли видя как Миа отстъпи назад, оставяйки своята малка сестричка да се клатушка сама на колелото. Изпита гняв към себе си, щом усети, че очите й се изпълниха със сълзи, и лек изблик на гордост, щом огънят на Нел заблещука.
За първи път, откакто бе започнала, Нел почувства ударите на сърцето си и учестеното си дишане. Сякаш в кръвта й се вля сила, искряща като сребро.