— Както и да го украсяваш, си е просто секс — отвърна Рипли, размахвайки чашата си. — Колкото и възвишен да е Зак, той все пак е мъж. Да бъде около теб и да не изпиташ желание да го съблазниш…
— Рипли, моля те.
— Не непременно да го вкараш в леглото си — с престорено целомъдрен тон поясни Рипли, след като Миа я бе упрекнала, — това би го изнервило. Щом ще си има работа с твоя негодник от Лос Анджелис, трябва да бъде в отлична форма.
— Той се старае да ме държи на разстояние.
— Тогава съкрати разстоянието — без да се замисли, отвърна Рипли. — Ето какво ще направим: аз ще остана да спя в твоята къща тази нощ, а ти ще отидеш у дома и ще се погрижиш за това. От доста време сте заедно, сигурно знаеш как да подходиш.
— Това е подло и манипулативно.
Рипли наведе глава към Нел:
— Какво е твоето мнение?
Неочаквано за самата себе си, Нел се засмя.
— Може би ще намина. Да поговорим — каза тя.
— Наричай го както искаш. — Рипли допи виното си. — Можеш да отнесеш тези чаши и другите неща в кухнята и да си събереш багажа.
— Разбира се. — Нел стана и започна да събира чашите. — Връщам се след минута.
— Не бързай.
Миа почака, докато Нел излезе от стаята.
— Няма да се забави много, така че казвай това, което не искаш да чуе.
— Това, което направих тази нощ, не променя нищо.
— Излишно е да го повтаряш.
— Просто млъкни! — Рипли отново започна да крачи из стаята. Беше проявила слабост само за миг, но точно толкова бе нужно. Беше усетила тежестта и напрежението във въздуха. — Е, добре, идва беда. Няма да се преструвам, че не я усещам и че не съм се опитала да намеря начин да се справя с нея. Вероятно бих могла, но няма да рискувам живота на Зак. Ще участвам в ритуала, Миа. — Погледна я. — Но само този път.
Миа не изпита злорадство.
— Ще запалим ритуалния огън в навечерието на Самхайн. Ще се срещнем в десет часа на Сабат. Зак вече носи талисмана на Нел, но на твое място бих направила нещо за защита на къщата. Спомняш ли си как става?
— Знам какво да направя — сопнато отвърна Рипли. — Щом бедата отмине, нещата стават, каквито бяха. Това е…
— Да, знам — язвително каза Миа. — Само този път.
Зак се бе отказал от канцеларската работа, от телескопа си и от заблудата, че нещо ще му помогне да заспи. Опитваше се да убива времето, като четеше едно от списанията за оръжия на Рипли.
Люси се бе изтегнала до леглото и бе потънала в блажен сън, за който й завидя. От време на време краката и трепваха, докато гонеше чайки или плуваше в съня си. Но изведнъж вдигна глава, заскимтя радостно и след секунди Зак чу вратата да се отваря.
— Спокойно, момиче! Рипли се прибира.
Щом чу името, Люси стана, втурна се към прага и енергично завъртя опашка.
— Забрави! Твърде късно е за игра.
Почукване на вратата на спалнята накара Люси да нададе радостен лай, а Зак да изругае.
— Какво?
Люси започна да обикаля нетърпеливо, а когато вратата се отвори, изведнъж се хвърли към Нел. Зак се надигна в леглото.
— Люси, долу! Извинявай. Помислих, че е Рип. — Понечи да отметне завивките, но си спомни, че е съвсем гол — Какво има?
— Нищо. — Нел се наведе да погали Люси и се запита кой от двамата е по-изненадан. Не можа да реши. — Просто исках да се видим. Да поговорим.
Зак хвърли поглед към часовника и видя, че показва полунощ.
— Защо не слезеш долу? Идвам след малко.
— Не. — Нямаше да му позволи да се държи с нея като с чужд човек. — Тук е добре. — Приближи се, седна на ръба на леглото и забеляза, че той все още носи медальона й, което бе добър знак. — Тази вечер запалих огън.
Зак я погледна озадачено:
— Добре.
— Не. — Леко се засмя и почеса Люси по главата. — Не с кибритена клечка, а с ръцете си. Чрез магия.
— О! — Той усети тръпка на вълнение. — Не знам какво трябва да кажа в такъв случай. Поздравления? Или „охо“?
— Това ме накара да се почувствам силна, пълна с енергия и… пълноценна. Исках да го споделя с теб. Усетих нещо, както когато съм с теб. Когато ме докосваш. Не искаш да ме докосваш, защото по закон съм обвързана с друг.
— Това не означава, че не те желая, Нел.
Тя кимна. Думите му й донесоха облекчение.
— Но сдържаш желанието си, защото съм законно омъжена за друг. Зак, истината е, че единствения мъж, с когото се чувствам обвързана, си ти. Когато избягах, се зарекох никога вече да не се обвързвам, да не се излагам на риск. Но после срещнах теб. Разбрах, че имам магическа сила. — Повдигна ръка, свита в юмрук, към гърдите си. — Това е удивително, вълнуващо и опияняващо. И все пак то е нищо, нищо, Зак, в сравнение с чувствата ми към теб.