Тази вечер обаче всичко беше различно. Райм беше разсеян. Тя беше свикнала със свадливостта му — което съвсем не беше лошо, понеже той често се заяждаше с всички. Но съвсем не можеше да го възприеме отнесен нанякъде. Седна на ръба на леглото, до него.
Той заговори, разкривайки причината, поради която я беше извикал.
— Сакс… Лон ми каза. За това, дето се е случило на летището.
Тя вдигна рамене.
— Наистина не е имало какво да направиш, освен да си спечелиш куршум в челото. Постъпила си правилно, като си се прикрила. С първия изстрел той е прострелял снайпера си, а с втория вече смъртта ти е била неизбежна.
— Имах цели две-три секунди. Можех да го уцеля. Сигурна съм, че можех.
— Не бъди инат, Сакс. Тази бомба…
Свирепият поглед, който тя му хвърли, го накара да замълчи.
— Искам да го пипна този мръсник, каквото и да ми струва. Освен това имам чувството, че и ти изпитваш същото. Мисля, че ти на мое място също щеше да рискуваш. — После добави с тайнствен тон в гласа. — А може би дори в момента рискуваш?
Това предизвика доста по-бурна реакция от предвидената. Той премигна и отклони погледа си. Нищо не каза и пийна от скоча си.
Съвсем инстинктивно тя се обади:
— Може ли да те попитам нещо? Ако не искаш да ми отговориш, просто ми кажи да си затворя устата.
— Хайде сега, Сакс. Някога имали ли сме тайни един от друг? Аз мисля, че не.
Като гледаше пода тя каза:
— Спомням си, веднъж ти разказвах за Ник. За това, какво чувствам към него и така нататък. И колко трудно ми беше да преживея това, дето се случи помежду ни.
Той кимна.
— После те попитах дали и ти би чувствал същото към някой друг, да речем — жена ти. Ти каза, да, но не ставаше дума за Блейн. — Тя го погледна в очите.
Райм се овладя сравнително бързо, макар и не достатъчно. Сакс разбра, че беше жегнала жива рана.
— Да, спомням си — отвърна той.
— Коя беше тя? Виж, ако не ти се говори за това…
— А, няма нищо. Казваше се Клер. Клер Трилинг. Как ти се струва като фамилия?32
— Вероятно са я скъсали от бъзик в училище, аз преминах през същото. Викаха ми Амелия Секса, Амелия Сакс-а… Как се срещнахте?
— Ами… — Той се засмя на собствената си неохота да продължи. — В отдела.
— Била е ченге? — удиви се Сакс.
— Аха.
— Какво се случи?
— Това беше една много трудна… невъзможна връзка. — Райм печално поклати глава. — Аз бях женен, тя беше омъжена. Просто се бяхме разминали.
— Деца?
— Тя имаше една дъщеря.
— Значи, разделихте се?
— О, нищо нямаше да излезе от това, Сакс. Да не мислиш, че не бяхме пробвали вече? Наистина, Блейн и аз бяхме осъдени да се разведем — или да се убием един друг. Беше единствено въпрос на време. Но Клер… тя се тревожеше за дъщеря си — ако тя се разведеше, съдът щеше да присъди детето на мъжа й. Тя не го обичаше, но той беше добър човек. Много обичаше дъщеря си.
— Ти виждал ли си я?
— Кого, дъщеря й ли? Да.
— А скоро срещал ли си се с нея? Имам предвид Клер?
— Не. Тя остана в миналото. Пък и тя вече не е в полицията.