Тогава В) „Обади ми се“, посъветва го мислено Райм. „Аз ще ти намеря доказателства във въздуха на прохладния нощен бриз.“
Селито се включи:
— Но пък, ако хванем наетия от Хансен убиец, той може и да реши да издъни шефа си.
— Точно така — Елиополос кръстоса ръце по начина, по който би го направил, ако се намираше в съда, произнасяйки заключителните изречения на някое дело.
Сакс се беше облегнала на вратата и слушаше. Тя зададе въпроса, който Райм се канеше да зададе:
— И с какво ще го съблазните, за да ви играе по свирката?
Елиополос рязко се извърна:
— Коя сте вие?
— Полицай Сакс. Идентификация и веществени доказателства.
— Не мисля, че е мястото на един техник по местопрестъпленията, чул-недочул, да задава въпроси, където трябва и не трябва…
— Тогава аз го задавам шибания въпрос — излая Селито, — и ако не получа отговор, следващият, който ще ви го зададе ще бъде самият кмет.
Елиополос беше доста напред в политическата си кариера в сравнение с Райм. При това тя беше съвсем успешна, най-вероятно.
— Важно е да доведем делото срещу Хансен до успешен край. Той е по-голямото зло от двете. По-големият потенциал за вреда върху хората.
— Добър отговор — каза Делрей и разкриви лицето си — но няма нищо общо с въпроса. Какво ще му дадете на Танцьора за да ви поднесе на тепсия Хансен, а?
— Не зная — уклончиво отговори прокурора. — Не сме обсъждали това.
— Десет години на средно тежък режим — промърмори Сакс.
— Казах, не сме го обсъждали.
Райм си мислеше за старателно планирания от тях капан до четири тази сутрин. Ако сега изместеха Пърси и Хейл, Танцьорът щеше да разбере. Ще си състави нов план за действие. Ще разбере, че са в Шорхам и, тъй като на охраната й е заповядано да го хванат жив, ще им изтанцува един показен валс, убивайки Пърси и Хейл — разбира се, и около дузина щатски полицаи — и ще си тръгне под носовете им.
Прокурорът започна:
— Нямаме много време… Райм го прекъсна:
— А имате ли достатъчно хартия?
— Надявах се, че ще срещна съдействие във ваше лице.
— Е, не го срещате.
— Вие сте цивилен.
— Аз не съм — обади се Селито.
— Да-да, разбирам. — Погледна към Делрей, но не си направи труда да попита на коя страна беше той. Продължи: — За три-четири часа мога да получа заповед за преместване под строга охрана.
„В неделя сутрин?“, помисли си Райм. „Да-да!“
— Ние не издаваме подобни заповеди. Правете, каквото знаете.
Елиополос лепна една мазна усмивка на кръглото си лице:
— Трябва да ви уведомя, че, ако този престъпник умре при опита му за задържане, аз лично ще преглеждам рапорта относно обстоятелствата, и твърде вероятно е да заключа, че необходимите заповеди за използване на смъртоносно оръжие при тази ситуация на арест, не са били дадени от упълномощения за целта персонал. — Той хвърли поглед към Райм. — Възможно е също така да се появят и обвинения за намеса на цивилни граждани във федералните правораздавателни функции. А това може да доведе до значителен съдебен процес. Просто исках да бъдете предварително запознати с това.
— Благодарим — безгрижно отвърна Райм. — Оценяваме жеста ви.
Когато онзи излезе, Селито се прекръсти.
— Господи, Райм, чу ли го? Ще ни плаши със значителен съдебен процес!
— Хайде, хайде… Ако ме питате, и незначителен съдебен процес би накарало това момченце да се насере от страх — звънливо изтърси Делрей.
Всички се засмяха.
След това Делрей се протегна и каза:
— Каква болест е плъзнала! Чу ли за нея, а, Линкълн? Бацилът му с бацил!
— Какъв бацил?
— Абе, много е заразителен. Моите момчета от специалните части и аз, като излезем някъде на операция и не знам какво става, ама като се върнем, ни мори един странен тик -постоянно ни се присвива показалецът на дясната ръка, все едно още е на спусъка. После със седмици не ни пуска.
Селито, който беше доста лош актьор, отвърна великодушно на шегата му:
— И ти ли? Аз пък си мислех, че бацилът е хванал само нашите момчета.
— Но, знаете ли — продължи Делрей, истински Алек Гинес33 на уличните ченгета, — аз му зная цера. Трябва просто да гръмнете някой мръсен шибаняк, като например нашият приятел, Танцьора, който отдавна ви гледа накриво. Безотказно е. — Той си отвори клетъчния телефон. — Ще взема да се обадя на моите момчета и момичета, да проверя дали още помнят цера. И ще го направя веднага, че не се знае, кога ще им се изпречи пред очите лекарството, а те да вземат да го пропуснат. После какво ще ги правя такива, разтреперани!
33
Английски театрален и филмов артист, роден 1914 г. Най-известният му филм е „Мостът на река Куай“, 1957, за който е получил „Оскар“.