Дънбар направи бърз оглед на колибата на Каргил, на склада, корала и реката. После се хвана за работа и като начало се зае с боклука, задушаващ бреговете на малкото поточе.
Макар да не беше придирчив по природа, бунището му се стори истинско нещастие. Навсякъде бяха разхвърляни бутилки и боклуци. Бреговете бяха осеяни с разни изпочупени вещи и парчета плат от униформи. Най-ужасни бяха труповете на убитите животни в различна степен на загниване, разхвърляни нехайно край реката. Повечето бяха на дребен дивеч — зайци и токачки. Имаше една цяла антилопа и част от друга.
Разчистването на тази мръсотия доведе Дънбар до първата истинска догадка за това, което вероятно се бе случило във Форт Седжуик. Очевидно се бе превърнал в място, с което никой не се гордееше. А след това, без да знае, почти уцели истината.
Може би е заради храната, помисли си той. Може би са гладували.
Разсъблечен по долна риза, чифт стари панталони и вехти ботуши, той работи до пладне без прекъсване, като методично разчистваше боклука край реката.
В потока бяха удавени още животни и стомахът му се свиваше от спазми, докато издърпваше подгизналите трупове от зловонната тиня на плитчината.
Трупаше всичко на едно платнище и когато се събра достатъчно, завърза платнището на денк. После с помощта на Сиско издърпа ужасния товар на върха на скалата.
Към три часа следобед потокът беше чист и сякаш течеше по-бързо. Дънбар си сви цигара и си поотпочина, загледан в течащата вода край себе си. Почистена от гадните мръсотии, сега тя отново приличаше на истински поток и лейтенантът усети как започва да се гордее с това, което е направил.
Щом стана на крака, усети че гърбът го наболява. Не беше привикнал на такава работа, но леката болка не му се стори неприятна. Заля купчината с един галон бензин и я запали.
Известно време гледа как мазният черен дим се издига в празното небе като висока колона. Но сърцето му изведнъж подскочи, когато осъзна какво е направил. В никакъв случай не биваше да пали огън. Тук, на открито да запалиш такъв голям огън бе равностойно на това да изстреляш сигнална ракета в безлунна нощ. Все едно, че бе насочил грамадна, пламтяща стрелка към Форт Седжуик.
Несъмнено колоната дим щеше да привлече някого и най-вероятно бе това да са индианци.
3.
Лейтенант Дънбар седя пред колибата до мръкване, като оглеждаше непрестанно хоризонта на всички страни. Никой не дойде.
Отдъхна си. Но докато седеше следобеда със заредена пушка и готов за стрелба пистолет, чувството му за самота се усили. По едно време в съзнанието му нахлу думата „изоставен“. Това го накара да потръпне. Осъзна, че думата е точна. Разбра също, че може да му се наложи занапред да е сам. Тайничко, дълбоко в себе си, той искаше да е сам, но да бъде изоставен — в това вече нямаше еуфория, каквато бе изпитал по време на пътуването с Тимънс. Мисълта го отрезви.
На вечеря хапна малко и написа рапорта за първия си ден. Лейтенант Дънбар пишеше добре и затова се захващаше с писмена работа с по-малко нежелание от другите войници. Освен това много държеше да описва най-подробно престоя си във Форт Седжуик, особено в светлината на създалите се около него странни обстоятелства.
Заварих Форт Седжуик напълно изоставен. Изглежда от известно време мястото запада. Ако е имало контингент тук малко преди да пристигна, той също е западнал. Не зная какво да правя.
Назначен съм във Форт Седжуик, но няма на кого да доложа. Връзката може да се осъществи, само ако напусна поста си, а аз не бих искал да го изоставям. Запаси има в изобилие.
Поставих си задача да разчистя. Ще се опитам да постегна складовото помещение, но не зная дали сам човек може да се справи. Тук, в Дивия запад, всичко е спокойно.
Точно преди да заспи го осени идеята за навеса, навес на колибата. Един голям сенник, който да започва от входа. Това ще бъде мястото, където да седи или да работи, когато жегата вътре стане непоносима. Едно подобрение във форта.
И прозорец, изрязан в стената. Един прозорец доста би променил нещата. Би могъл да стесни корала и да използува излишните пръти за нещо друго. Може би все пак може да се направи нещо за склада.
Дънбар заспа преди да изреди всички възможни начинания, с които да се заеме. Заспа дълбоко и сънищата му бяха доста ярки.
Полевата болница в Пенсилвания. Докторите се бяха събрали в долния край на леглото му, и шестимата облечени в дълги бели престилки, подгизнали от кръвта на други „случаи“.