Последното от познатите хълмчета се възправяше срещу тях и Танцуващия с вълци се приведе върху гърба на коня си с молба да пробяга последната половин миля с пълна скорост.
Прелетяха през възвишението и се стрелнаха по склона към стария форт.
Само един миг бе нужен на Танцуващия с вълци, за да разбере всичко.
Форт Седжуик бе пълен с войници.
Изминаха още стотина метра преди да успее да спре Сиско. Кончето скачаше и се въртеше бясно и Танцуващия с вълци изобщо не можеше да го успокои. Бореше се със себе си да проумее невероятната картина на кипящия от живот армейски форт.
Край стария склад и чимената колиба бяха пръснати двайсетина брезентови палатки. Две оръдия, монтирани върху кесони, бяха разположени в близост до бившия му щаб. Запуснатият корал беше претъпкан с коне. Наоколо всичко гъмжеше от мъже в униформи. Ходеха насам-натам, разговаряха, работеха.
На петдесетина метра пред него бе спрял фургон и от вътрешността му в него се взираха подплашените очи на четири войничета.
Не виждаше ясно чертите им и затова не разбра, че са още момчета.
Тези младоци, ненавършили още и двайсет години, никога не бяха виждали индианец, но за няколко седмици обучение, откакто бяха встъпили в армията, непрекъснато им бяха набивали в главите, че много скоро ще влязат в схватка с един лукав, коварен и кръвожаден враг. Сега те буквално го виждаха пред очите си. Изпаднаха в паника.
В момента, в който Сиско се изправи на задните си крака, Танцуващия с вълци видя как надигат пушки. Нищо не можеше да направи. Не се прицелиха точно и Танцуващия с вълци падна на земята, без да е ранен. Но един от куршумите уцели Сиско в гърдите и мина право през сърцето му. Издъхна още преди да рухне на земята.
Без да обръща внимание на викащите войници, които тичаха към него, Танцуващия с вълци се втурна пълзешком към поваления си кон. Грабна главата на Сиско и вдигна муцуната му. Но в нея вече нямаше живот.
Обзе го гняв. В главата му се оформи една мисъл. Вижте какво направихте. Обърна се по посока на приближаващите забързани стъпки, готов да извика тези думи.
Щом обърна глава, върху лицето му се стовари приклад на пушка. Всичко потъна в мрак.
3.
Усети миризма на земя. Лицето му лежеше върху пръстен под. Чуваше приглушени гласове и успя да различи ясно няколко думи:
— Сержант Мърфи… свестява се.
Танцуващия с вълци извърна глава и лицето му се сви от болка щом счупената му скула докосна спечения пръстен под. Докосна с пръст раненото си лице и пак се сви, защото болката обхвана цялата половина на главата му.
Опита се да отвори очи, но успя да открехне само едното. Другото беше отекло. Когато все пак картината се избистри, той разбра къде се намира. В стария склад. Някой го срита в ребрата.
— Ей, ти… ставай!
Носът на един ботуш успя да го търкулне на гръб, при което Танцуващия с вълци се дръпна от допира. Спря се в задната стена на склада. Там седна и с единственото си виждащо око се загледа, отначало в лицето на брадатия сержант, надвесен над него, после в любопитните физиономии на войниците, скупчени край вратата. Някой зад тях се развика:
— Ей, вие, направете място да мине майор Хетч — и лицата на входа се отдръпнаха.
В склада влязоха двама офицери — млад, гладко избръснат лейтенант и доста по-възрастен от него мъж с дълги посивели бакенбарди и провиснала униформа. По-възрастният имаше малки очички. Върху златните нашивки на раменете му стоеше дъбовото листо, което показваше, че има чин майор. И двамата офицери го гледаха с отвращение.
— Какъв е тоя, сержант? — запита майорът сковано и предпазливо.
— Не зная още, сър.
— Говори ли английски?
— И това не зная, сър… Ей, ти… говориш ли английски?
Танцуващия с вълци премигна с единственото си око.
— Говориш ли? — попита пак сержантът и допря пръсти до устните си. — Говориш ли?
При тези думи подритна пленника по черния ботуш и Танцуващия с вълци леко се надигна. Движението не бе заплашително, но и двамата офицери се дръпнаха. Страхуваха се от него.
— Говориш ли? — попита го още веднъж сержантът.
— Говоря английски — отвърна изтощено Танцуващия с вълци. — Но ме боли като приказвам… Едно от вашите момчета ми счупи костта.
Войниците бяха потресени от тези толкова ясно произнесени думи и за момент го гледаха онемели.
Танцуващия с вълци хем приличаше на бял, хем на индианец. Трудно бе да се определи кое е истинското. Сега вече най-накрая разбраха, че е бял. Докато всички мълчаха, край вратата пак се натрупаха войници и Танцуващия с вълци се обърна към тях.
— Един от тия тъпи идиоти застреля коня ми.