Понякога оставаше цялата нощ — освен ако той не се опиташе да я задържи. Тогава тя се разсипваше в мрака. Накрая Бърк осъзна, че единственият начин да я задържи е да я пусне. И го направи.
Бележка на автора
За повече информация относно клането при Ундид Ний от 1890 г. и приложените в книгата цитати от Уовока вижте: www.bdsu.edu/departments/acs/1890s/woundedknee/WKmscr.html.
Разказът за търговията на Хаким с хашиш и начина на опаковане на пратката беше вдъхновен от описанието на подобна операция, което Хауърд Маркс дава във великолепната си автобиография „Mr. Nice“ (Martin Secker&Warburg, Ltd., London, 1996).
Друга автобиография — на бивш офицер от ЦРУ — разказва как той катастрофирал със самолет в Конго през 1965 г. и в раните му се загнездили пчели и други насекоми. Става въпрос за книгата „Американският агент“ от Ричард Л. Холм (St. Ermin’s Press, London, 2003).
Четири са основните източника на информацията за живота и постиженията на Никола Тесла, включена в „Танцуващият с духове“. На първо място поставям книгата на Маргарет Чени „Човек извън времето“, която се чете на един дъх. Много куриози от живота и подвизите на Тесла бяха почерпени именно от нейните страници. „Блудният гений — животът на Никола Тесла“ от Джон Дж. О’Нийл е друг важен източник, както и „В търсене на Никола Тесла“ от Дейвид Пийт и „Тесла: изгубените изобретения“ от Джордж Тринкхаус. В интернет също се натъкнах на безценни детайли за Тесла и неговите изобретения. Сайтовете на полковник Том Биърдън са интересни и съдържателни, както и сайтовете, свързани с Рик Андерсън. Препоръчвам също сайтовете на Обществото на Тесла и Новото общество на Тесла, както и „Признанията на един теслианец зубрач“ от Марк Дж. Сейфър и есето на доктор Тимоти Вентура „Смъртоносният лъч на Тесла“, благодарение на което придобих представа как би действало подобно оръжие. „Радииращата енергия — най-голямата тайна на Тесла, Част 1“ от Кен Адачи (2001) (http:educate-yourself.org) разяснява популярно търсенията на Тесла в областта на електрическите явления, включително със снимки на изобретателя, на част от изобретенията и експериментите му. Уебсайтът на музея на Никола Тесла (www.tesla-museum.org) предоставя истинско богатство от сведения за талантливия учен. Никой учебник по физика впрочем дори не се приближава до лесно разбираемия пример с гласа на оперна певица, който чупи стъкло — и до другите примери за „принудителен осцилиращ резонанс“ — от уебсайта www.straightdope.com.
Има много легенди за Тесла и Тунгуския инцидент, макар да са налице предостатъчно доказателства, че сибирската област е станала жертва на невиждана катастрофа по същото време, когато Тесла е експериментирал с предавателя в Уордънклиф. Идеята, че експериментът на Тесла е причинил неволно катастрофата, остава в сферата на предположенията. Множеството истории, които твърдят, че адмирал Пири е бил планираният очевидец на обещаното от Тесла северно сияние, са очевидно митове — архивите показват, че Пири не е бил в арктическия район по времето на Тунгуския инцидент. Уилям Стефансон, широко известен за времето си арктически изследовател, е прекарал дълъг период зад арктическия кръг, точно както е описано в „Танцуващият с духове“. Но макар Стефансон да е бил там и по време на катастрофата, идеята, че именно той е бил „очевидецът“ на Тесла, е измислица на автора.
Различни интернет източници ми помогнаха да проумея в някаква степен природата на електромагнитния импулс, включително и обяснението на Е-бомбата като възможно терористично оръжие.
Макар да съм посещавал лично няколко затвора със строг тъмничен режим, за изясняването на архитектурните и организационни подробности дължа благодарност на незаменимата „Уикипедия“, където могат да се прочетат и отлични разработки върху енергийно насочваните оръжия.
През септември 2004 г. списание „Нешънъл Джиографик“ публикува статия за северноамериканските индианци. Към статията беше приложена и карта на Северна Америка. От едната си страна картата представяше подробности за езиковите семейства на северноамериканските индианци и обитаваните от тях райони. От другата й страна бяха обозначени племенните им територии в рамките на континенталните Американски щати към днешна дата. Отдолу бяха отпечатани четири по-малки карти, датирани от 1775 до 2004 г., които показваха нагледно и драматично преминаването на територии от местното население към заселниците. Озаглавена „Дългата история на едно териториално отстъпление“, тази поредица от карти послужи като прототип на озаглавения по подобен начин училищен проект на Джак Уилсън.