че обич към сърце, виновно във забрава,
е слабост, що света за нищо не прощава.
МАРИАНА
Похвално е това — възвишено дори.
ВАЛЕР
Да, да — и всеки друг това ще одобри.
Та що пък? Да не би да искате вий още
душата ми за вас да тлее дни и нощи
и виждайки ви сам във чуждите ръце,
на друга да не дам аз моето сърце?
МАРИАНА
Противното и аз желая най-горещо
и радвала се бих да станеше туй нещо.
ВАЛЕР
Желаете го?
МАРИАНА
Да.
ВАЛЕР
Достатъчно тогаз
обиждахте ме тук. Ще ви послушам аз.
Тръгва; след всеки свой отговор той тръгва да си иде, но винаги се връща.
МАРИАНА
Тъй.
ВАЛЕР
Връща се.
Но помнете вий, че вашта воля ясна,
че вий сте тая, що във тоя път ме тласна.
МАРИАНА
Така.
ВАЛЕР
И аз вървя по вашата следа,
по ваший пример тук.
МАРИАНА
По моя пример, да.
ВАЛЕР
Добре, ще бъде то — денят не е далече.
МАРИАНА
Отлично.
ВАЛЕР
И със вас не ще се видим вече.
МАРИАНА
Добър ви път.
ВАЛЕР
Стигнал до вратата. Обръща се.
Ха?
МАРИАНА
Що?
ВАЛЕР
Повикахте ме май.
МАРИАНА
Сънувате.
ВАЛЕР
Добре. Да турим вече край.
Да. Сбогом.
МАРИАНА
Сбогом.
ДОРИНА
Виж — човек да ви се чуди,
със вашия захлас приличате на луди.
Оставих ви така — да видя докъде
безумната вражда накрай ще изведе.
Хей, господин Валер!
Тя го хваща за ръка и го спира, а той си дава вид, че се много противи.
ВАЛЕР
Що искаш ти, за Бога?
ДОРИНА
Елате тук.
ВАЛЕР
О, не. Пламтя от гняв — не мога!
Недей ме спира в туй, което тя желай.
ДОРИНА
Но чакайте!
ВАЛЕР
Ах, не, решено е — и край.
ДОРИНА
Я-я!
МАРИАНА
Моя вид го цял изпълва със омраза —
ще сторя по-добре веднага да изляза.
ДОРИНА
Като оставя Валер и тича подир Мариана.
И тя! Къде?
МАРИАНА
Недей.
ДОРИНА
Играем на гонеж!
МАРИАНА
Ах, не, Дорино, не — не можеш да ме спреш!
ВАЛЕР
За нея моя вид е мъка и обида —
ще сторя по-добре веднага да си ида.
ДОРИНА
Оставя Мариана и тича подир Валер.
Но пак ли?! Що за бяс! Аз искам тъй — напук!
Брътвежите да спрат, и скоро двама тук!
Тегли ги един срещу друг.
ВАЛЕР
Какво ще правиш ти?
МАРИАНА
Кажи, какви са тия?
ДОРИНА
Ще ви извадя тук от тая бъркотия.
Вий луд ли сте, та тъй се скарахте за миг?
ВАЛЕР
Не чу ли ти сама тук нейният език?
ДОРИНА
Вий нямате ли ум, та кипнахте такава?
МАРИАНА
Не чу ли го сама какво си позволява?
ДОРИНА
Двустранна глупост! Тя милее все за вас,
по вас един копней — свидетелка съм аз.
Той люби ви безкрай и с огън във душата
желай ви за жена — залагам си главата.
МАРИАНА
Защо ви бе тогаз обидния съвет?
ВАЛЕР
Защо бях питан аз по тоя щур предмет?
ДОРИНА
И двама сте без ум. Я дайте си ръцете!
Вий първи!
ВАЛЕР
Като дава ръката си на Дорина.
Но защо?
ДОРИНА
И вие! Пристъпете!
МАРИАНА
Като също дава ръката си.
Защо е всичко туй?
ДОРИНА
Сега ще се открий.
Не знайте и сами как любите се вий.
ВАЛЕР
Стоите силом тук, защото ви се каза,
но хората — поне не гледайте с омраза.
Мариана обръща очи към Валера и му се усмихва.
ДОРИНА
Че влюбений е луд — разбрах сега и аз.
ВАЛЕР
Признайте: с право днес оплаквам се от вас.
Не сте ли лоша вий, щом можете с наслада
да карате така сърцето ми да страда?
МАРИАНА
Ами не сте ли пък неблагодарник вий…
ДОРИНА
За туй през други дни ще поговорим ний.
Да видим що сега със тоя брак да сторим.
МАРИАНА
Кажи ни средство ти и ние ще се борим.
ДОРИНА
Ще действуваме тук със ловкост и със ум.
Баща ви си играй — това е празен шум.
Но харно е за вас пред волята му властна
да си дадете вид, че, божем, сте съгласна;
повярва ли ви той, ще можете тогаз
отлага с леснина решителния час —
на всичко има цяр, когато има време.
Ту болест изведнъж ей тъй ще ви обземе,
и ей ти тебе срок — невястата в легло!