Ту имали сте знак с предчувствие за зло:
намерили сте кост, строшили огледало
или сте призори сънували умряло.
Най-харно е, накрай, че той без ваше „да“
не може ви венча със никого в света.
Но нужно е сега, за нашата измама,
за нищо на света да ви не виждат двама.
На Валер.
Напред и с помощта на свои хора там
вий правото си тук издействувайте сам.
А ние да вървим при брата й със време
и мащеха й днес към нас да привлечеме.
Хай сбогом!
ВАЛЕР
Как и що ще сториме, не знам —
надеждите си аз възлагам най-веч вам.
МАРИАНА
Баща ми има власт — и аз сама се плаша,
но казвам ви го пак; ще бъда само ваша.
ВАЛЕР
О, колко съм честит! Каквото да посмей…
ДОРИНА
Умират за брътвеж туй влюбените, хей!
Излизайте!
ВАЛЕР
Накрай…
ДОРИНА
Какъв бъбривко само!
Излизайте през тук, а вие — хе, през тамо!
Блъска ги по гърбовете и ги изкарва навън.
ДЕЙСТВИЕ ТРЕТО
СЦЕНА I
ДАМИС, ДОРИНА
ДАМИС
Да ме удари гръм, да ме удави мрак,
да бъда на света последния глупак,
ако ми нещо спре решението лудо,
ако не сторя тук не знам какво си чудо!
ДОРИНА
За Бога! В своя гняв отивате далеч.
Баща ви казва — да, но туй е още реч.
Човек едно крои, а идат разни сгоди —
от думи до дела по дълъг път се ходи.
ДАМИС
Ще трябва с тоя мях да се разправя аз
и да му кажа тук две думи между нас.
ДОРИНА
Ах, тихо! Него ний, а също и баща ви
на мащеха ви тук сега ще ги оставим.
Тартюф я слуша, знам — от нея се влияй
каквото каже тя — угажда й докрай
и види ми се мен, че твърде му е драга.
Дано да е така! Това ще ни помага.
И тъй: заради вас тя днес го вика пак —
на среща и съвет относно тоя брак,
да чуе що крои и мисли, па тогава
да му изтъкне тя какво го застрашава,
не се ли отрече самин от своя план.
Сега се молел той — обади ми Лоран,
но каза ми, че щял да слезе ей сегичка.
Излезте, моля, вий — да бъда аз самичка.
ДАМИС
Не може ли и аз да чуя всичко тук?
ДОРИНА
О, не. Сама да съм!
ДАМИС
Не ще издам ни звук.
ДОРИНА
Че пламвате за миг, това го всеки знай —
ще развалите тъй кроежа ни докрай.
Излезте.
ДАМИС
Ще стоя безстрастен като пън.
ДОРИНА
Но доста! Иде веч. Излизайте навън!
Дамис влиза в една стаичка, която се намира в дъното на сцената.
СЦЕНА II
ТАРТЮФ, ЛОРАН, ДОРИНА
ТАРТЮФ
Като съглежда Дорина, към Лоран.
Сложете бича там до ризата корава,
молете се всегда Бог мъдрост да ви дава;
попитат ли за мен — отивам във затвора
да дам от своя дар на тия клети хора.
ДОРИНА
Я виж каква хвалба, каква осанка строга!
ТАРТЮФ
Какво желайте?
ДОРИНА
Аз…
ТАРТЮФ
Изважда от джоба си една кърпа.
Ах, моля ви, за Бога —
вземете вий от мен таз кърпа по-напред.
ДОРИНА
Защо?
ТАРТЮФ
Покрийте там гърдите си навред.
Неща от тоя род са страшни, извинете,
те палят ни духа и раждат греховете.
ДОРИНА
Нима сте тъй горещ и невъздържан вий,
та всяка плът за вас подобна сила крий?
Отде е ваший плам, за мен е неизвестно,
но аз не съм така, не се запалвам лесно
и гледала ви бих съблечен до пети,
без голата ви плът сърце ми да смути.
ТАРТЮФ
Това е вече грях, нескромност и обида —
говорите ли тъй, веднага ще си ида.
ДОРИНА
Не бързайте — сама ще ви оставя аз,
но имам да предам две думици за вас.
Във тая стая тук ще слезе госпожата,
почакайте я вий — тъй каза тя самата.
ТАРТЮФ
Уви, готов съм аз.
ДОРИНА
На себе си.
Я виж как стана благ.
Което казах аз, поддържам си го пак.
ТАРТЮФ
Кога ще дойде тя?
ДОРИНА
Пристига без забава.
Ах, слиза вече, на — оставям ви тогава.
СЦЕНА III
ЕЛМИРА, ТАРТЮФ
ТАРТЮФ
Дано ви Бог дари във свойта добрина
със здраве и живот, и мир, и светлина,
тъй както туй желай за вечната му слава
най-скромния слуга, когото той съгрява.
ЕЛМИРА
Обсипвате ме вий с най-ценните блага.
Но нека по-добре да седнеме сега.
ТАРТЮФ
Седнал.
Е, здрава ли сте веч — подир оная треска?