Аз казвах туй с очи, с въздишки, всеки миг,
излагам ви го днес открито и с език.
Погледнете ли вий с добро и дух отворен
безкрайната печал на ваший роб покорен
и слезете до мен, последния в света,
с целителния дар на свойта доброта,
аз кланял бих се вам, о, чудно райско цвете,
с любов, каквато тук не помнят вековете.
Не ще очерни туй честта ви на жена —
не бойте се при мен от никаква злина.
Любезните момци, любимци на жените,
са шумни в любовта и щедри на хвалбите.
Те брътвят и крещят на всеки кръстопът —
за всеки поглед мил завчас ще разгласят
и злият им език самин петни олтаря,
пред който от любов сърцето им изгаря.
Но хора като нас горят със таен плам,
спокоен е човек, облегне ли се нам,
че с грижите за нас, за чистото си име
любимото лице ний, без да щем, щадиме.
Единствено при нас ще найде всеки плах
любов без хорски шум и сладости без страх.
ЕЛМИРА
Стоя и слушам тъй речта красноречива,
с която се пред мен душата ви излива.
Но, никак ли на ум не ви дохожда вам,
че мога всичко туй Оргону да предам,
че само при вестта за среща като тая
на дружбата му с вас ще дойде мигом края?
ТАРТЮФ
О, зная аз, че вий сте пълна с доброта
и тя ще ми прости сега за смелостта,
че мойта слабост вий накрай ще извините
със буйната любов, що къса ми гърдите;
ще спомните сама, съзрели си ликът,
че имам аз очи и туй сърце е плът.
ЕЛМИРА
По други начин тук постъпила би друга,
но сдържаний ми нрав ще бъде вам в услуга.
Не ще узнай Оргон за вашите слова,
но искам пък от вас в отплата за това
да видиме венчан Валера с Мариана,
без козни и бавеж, че много вече стана
и вий самия веч да не ламтите тук
да вземете това, що пада се на друг,
и…
СЦЕНА IV
ДАМИС, ЕЛМИРА, ТАРТЮФ
ДАМИС
Като излиза от стаичката, където се бе оттеглил.
Не, госпожо, не — това така не бива!
Аз чух от край до край речта му нечестива;
доведе ме само Небето в тоя кът,
само на мойта мъст то даде лесен път
и в гордия светец, що вредил ми е вчера,
ще блесне пред света ликът на лицемера
и татковия взор ще види без покров
смирения подлец, що фъфли за любов!
ЕЛМИРА
Дамисе, стойте. Не! Тъй, мисля, по-добре е —
в отплата за това той сам ще поумнее.
Нали му обещах, не ми пречете в туй,
не е по моя нрав на пътя да се чуй.
Разумната жена не смята за потребно
да трови своя мъж със глупости на дребно.
ДАМИС
Постъпвайте така, щом право е за вас,
избирам други път и прав съм си и аз.
Пощадата е тук над случая насмешка,
а в дръзката си власт набожността му жежка
доволно взема връх над моя гняв правдив
и сея у дома раздора нечестив!
Баща ми доста веч бе роб на лицемера,
що спъва моя брак чрез тоя на Валера —
от хитрия мазник ще бъде той спасен:
Небето праща днес и средството на мен.
За тоя случай аз ще му въздавам слава,
да го пропусна тъй — не бива и не става!
Че той ми е в ръка и бъда ли глупак,
то, негли, с право би ми го отнело пак.
ЕЛМИРА
Дамисе…
ДАМИС
Не! О, не! Ще сторя, както зная!
Душата ми е днес пред портите на рая,
тя иска най-подир небесна мъст да пий,
напразни са слова — не ще ме спрете вий!
Да, случката със вас ще бъде тук разкрита
и аз ще пия мъст и сладост до насита.
СЦЕНА V
ОРГОН, ДАМИС, ТАРТЮФ, ЕЛМИРА
ДАМИС
Минавате насам о, тате, в сгоден час —
ще чуйте новина, нечакана от вас.
За вашата любов и нежности на едро
добрия господин отплаща ви се щедро
и в свойта ревност той дотам отиде днес,
че иска да убий семейната ви чест.
Заварих го ей тук да моли госпожата
за лек на похотта, що къса му душата.
Със кроткия си нрав решила беше тя
да премълчи това, що тук я сполетя,
но аз при тоя срам към вас открито ида,
че сметнах: да мълча — за вас ще е обида.
ЕЛМИРА
Да, мъдрата жена не бива никой път
да буни с празен шум семейния си кът.
Брътвежът не петни честта й с тежки рани;
достатъчно е тя да знай да се отбрани.
Така е. И да би се чувал моя глас,
мълчали бихте вий, Дамисе, в тоя час.
СЦЕНА VI
ОРГОН, ДАМИС, ТАРТЮФ
ОРГОН
Възможно ли е туй, що чух, о, прави Боже?!
ТАРТЮФ
Да, братко, и дотам, че по-много не може!
Пред вас е грешник лих и роб на похотта,
разбойник и злодей, невиждан във света,
аз цял воня от грях и цял в проказа гния,