живота ми е низ от сласт и мръсотия!
И виждам тук накрай, че гневното Небе
чрез вас — и моя срам, и мен ще погребе.
О, нека ме винят в престъпност най-нечута —
не ще се защитя пред вас във таз минута.
Повярвайте накрай, скокнете в гняв и бяс,
изритайте ме вий, махнете ме от вас!
С какъвто и позор да бихте ме покрили,
заслужил съм го аз напълно, братко мили!
ОРГОН
На сина си.
О, как можа — подлец! Не те ли догреша
да черниш тоя мъж със ангелска душа?
ДАМИС
Какво?! С лъжлив език и кротост лицемерна
ще ви замаже той…
ОРГОН
Да млъкваш, чумо черна!
ТАРТЮФ
Ах, нека продължи — грешите със това
и вярвайте му вий правдивите слова.
Защо да сте добър при случай тъй злокобен?
Не знайте ли, че аз на всичко съм способен?
Осланяте се вий на скромния ми вид
и мислите ме строг и честен, и открит?
О, външността ми тъй замайва ви главата,
о, аз не съм това, що цял народ ме смята!
Говорят, че съм бил човек почтен и благ,
но всъщност, братко — аз не чиня ни петак.
Обръща се към Дамис.
Да, продължете вий, мой сине, без пощада —
зовете ме крадец, убиец от засада,
обсипвайте ме с град от гнусни имена —
аз мълком ще стоя пред вас на колена,
ще слушам и ще знам, че с право съм наказан,
задето тъна цял във грях и във съблазън.
ОРГОН
Към Тартюф.
Ах, стига, братко мой!
Към сина си.
Не се ли умили,
подлецо…
ДАМИС
Как? Нима — словата му или…
ОРГОН
Към сина си.
Обеснико, млъкни!
Към Тартюф
Станете, братко мили!
Безсрамник!
ДАМИС
Но…
ОРГОН
Мълчи!
ДАМИС
Та ний ли сме скроили?!…
ОРГОН
Млъкни, ще ти строша дебелата глава!
ТАРТЮФ
За Бога, братко мой, не слушайте гнева!
Че по-добре е гръм да ме убий сред пладне,
отколкото за мен и косъм да му падне.
ОРГОН
На сина си.
Неблагодарник!
ТАРТЮФ
Не! За него падам аз
пред вас на колене…
ОРГОН
Като също коленичва и прегръща Тартюф.
Вий смейте се над нас!
На сина си.
Негодник! Виж — душа!
ДАМИС
Но…
ОРГОН
Млък.
ДАМИС
Що?!
ОРГОН
Стига врява!
Аз знам кое те тъй към него озлобява:
вий мразите го тук и ей ви днеска, на —
сдушени във едно — слуги, деца, жена;
вий туряте във ход възможно, невъзможно,
да махнете от нас това лице набожно.
Но колкото расте нечистия ви бяс —
със двойна сила тук държа го здраво аз.
Гордеете се вий, но малко ви остана:
ще бъде скоро той венчан със Мариана.
ДАМИС
Ще я дарите вий насила със съпруг?
ОРГОН
Да, да, и още днес — на всички ви напук!
Презирам ви аз вас и тъй ще ви ударя,
че ще познайте кой е тука господаря.
Безделнико, падни на колене във миг
и искай прошка ти от тоя мъченик!
ДАМИС
От тоя лицемер?! От тая твар лукава…
ОРГОН
Я виж го ти — не ще, и още наскърбява?!
На Тартюф.
Тояга дайте, хей! Не спирайте ме пак!
На сина си.
Със туй напущаш ти домът ми, о, глупак,
и нивга веч не смей да ми пристъпиш прага.
ДАМИС
Да, да, напущам! Но…
ОРГОН
Измитай се веднага!
Бъди проклет! И знай, че като сетно средство
ще бъдеш още днес лишен и от наследство.
СЦЕНА VII
ОРГОН, ТАРТЮФ
ОРГОН
Така да оскърби една душа безгрешна!
ТАРТЮФ
Прости му, о, Небе, за мъката ми днешна!
На Оргон.
Да знайте как скърбя и вие ми се свят,
задето ме петнят пред моя свиден брат!
ОРГОН
Ах!
ТАРТЮФ
Мисълта дори за тая зла отплата
с отрова и със плам разкъсва ми душата…
От ужас тръпна цял… Припада ми мора…
Едва поемам дъх и може да умра…
ОРГОН
Тича, облян в сълзи, към вратата, през която изгони сина си.
Разкайвам се, че спрях ръката си сърдита
и те не смазах в миг, разбойнико, на пита!
Към Тартюф.
Не се тровете вий, не си правете зло!
ТАРТЮФ
Ах, нека прекратим. Било, какво било.
Аз виждам — в тоя дом обсипват ме с омраза,
ще бъде по-добре оттук да си изляза.
ОРГОН
Шегувате се вий!
ТАРТЮФ
Те ровят всеки ден
у вас да породят съмнение към мен.
ОРГОН
Но моето сърце на тях не дава вяра…