ТАРТЮФ
О, туй ще продължи — и де ще ни закара?
Това, що ваший ум отхвърли в тоя час,
ще бъде някой ден повярвано от вас.
ОРГОН
Не, нивга, братко мой!
ТАРТЮФ
Ах, братко, за жената
е лесно да замай на своя мъж главата.
ОРГОН
Не!
ТАРТЮФ
Тръгвам. Щом не съм у вас, о, братко мой,
ще няма и повод за злоба и за вой.
ОРГОН
Нанасяте с това на мене смъртна рана!
ТАРТЮФ
Е, щом като е тъй — тогава ще остана.
Обаче, ако…
ОРГОН
Ах!
ТАРТЮФ
Прието. Нито реч!
Но аз от тоя миг обръщам друго веч:
честта е нежна вещ и дружбата ни тука
налага ми да знам кое поражда клюка.
От вашата жена ще бягам занапред…
ОРГОН
Напротив, с нея вий ще бъдете зает.
Беснеят ли от яд, аз весел ще се смея.
Да, нека всеки ден ви виждат двама с нея!
Но туй не стига, не! На всичките напук
ще ви направя аз и мой наследник тук:
с дарение по акт ще дам на вас изцяло
богатството, що мен е в тоя свят остало.
За мен зетят мили, приятелят един,
е по-скъп от жена, от майка и от син.
Ще вземете ли вий това, що вам се дава?
ТАРТЮФ
Да бъде онова, що Господ повелява!
ОРГОН
Ах, клетия! Сега — за акт на моя брат!
И нека се стопят злодеите от яд!
ДЕЙСТВИЕ ЧЕТВЪРТО
СЦЕНА I
КЛЕАНТ, ТАРТЮФ
КЛЕАНТ
Говорят всички, да. И нека не грешиме:
мълвата не краси пресветлото ви име.
Затуй навреме аз ви срещам тоя ден —
да чуйте с две слова един съвет от мен.
Не ще разглеждам тук що казват и гадаят,
оставям всичко тук — за мен е важен краят.
Да кажем, че Дамис е бил неправ — тъй на —
и вие сте били нападнат без вина.
не е ли дълг и християнска слава —
човек да не мъсти и всичко да прощава?
И как търпите вий — за тоя случай тром
да бъде син изгнан от своя бащин дом?
Открито казвам пак и вярвайте ми само:
осъжда ви за туй и мало, и голямо.
Та чуйте ме накрай — и престанете веч:
недейте тласка вий раздора по-далеч.
Пожертвувайте днес гнева ей пред Небето
и помирете пак бащата и детето.
ТАРТЮФ
Уви! От все сърце желал бих тоз поврат,
не храня аз ни мъст към него, нито яд,
прощавам му съвсем скръбта и горчилата
и с радост бих си дал за него и душата.
Но вечното Небе не е съгласно с нас —
и върне ли се той, ще си отида аз.
След пристъпа му днес и страшните обиди
да бъдем редом тук май чудно ще се види.
И Господ знай какво би сметнали за мен —
във тънка хитрина ще бъда обвинен.
И всеки ще рече, че сам си знам вината,
затуй съм милостив и щедър в добрината —
и диря с помощта на милите очи
да го накарам аз отново да мълчи.
КЛЕАНТ
Залъгвате ни вий със думи лицемерни
и доводи съвсем надути и неверни.
Небето ли? Че кой е натоварил вас?
Виновниците то наказва и без нас.
Та грижата затуй вий нему оставете —
помнете, че дължим любов на враговете.
И следвайки докрай по истинския път,
недейте мисли вий как щели да рекат.
Какво? Нима брътвеж за щяло и нещяло
би могъл да възпре едно човечно дяло?
Не, нека правим туй, що повелява Той,
и се не плашим ний от празен шум и вой.
ТАРТЮФ
Аз казах, че простих постъпката неправа,
и сторих, значи, що Небето повелява,
но след разкола днес и дръзката лъжа
не повелява то със него да дружа.
КЛЕАНТ
В замяна на това, изглежда, повелява
да давате ухо на къщната разправа
и вземате ей тъй, като отронен плод,
без право и закон един дарен имот?
ТАРТЮФ
Но тоя, що ме знай, ни миг не ще се чуди —
не ще помисли той за користни подбуди.
О, моите очи не ще се заслепят
от всичките блага на тоя грешен свят.
И ако аз приех и се реших веднага
да взема онова, що тук ми се предлага,
то бе, защото сам боях се от сърце,
че тежкият имот ще падне в зли ръце,
че с тоя куп злато наследника безгрижен
не би, тъй както мен, подкрепял своя ближен,
не би могъл така умело да гребе —
за слава и за чест на вечното Небе.
КЛЕАНТ
Защо пък виждам вас от тоя страх подгонен?
Да мисли за това наследника законен.
Та дайте нему вий: с имота си той сам
да прави, щото ще — за слава или срам.
Защото по-добре е той да го пропие,
а не да ви рекат: „Ограбихте го вие!“
Но аз съм във възторг — как вий, светец прочут,
предложения дар приемате без смут?!
Та кой свещен закон, кой мъдър проповедник
вещай да оберем законния наследник?