И щом Небето пък след вашия разлом
не иска ви в едно с Дамиса в тоя дом,
не е ли по-добре, на всички за поука
да бяхте скромно вий излезнали оттука,
отколкото така — без ред и правдина —
от бащиния дом да пъдите сина?
За името ви тук, това не ще отмина,
ще бъде…
ТАРТЮФ
Ах, часът е три и половина,
зове ме горе дълг благочестив и свет —
ще ме простите вий, че много съм зает.
КЛЕАНТ
Я?
СЦЕНА II
ЕЛМИРА, МАРИАНА, ДОРИНА, КЛЕАНТ
ДОРИНА
Господарю мой, помагайте за Бога —
душата й гори от мъка и тревога,
че татко й годеж довечера желай
и всеки минал миг отчайва я безкрай.
Ще дойде скоро той. И нека, съюзени,
със сила, с хитрини, простени, непростени,
да развалиме ний злощастния му план.
СЦЕНА III
ОРГОН, ЕЛМИРА, МАРИАНА, КЛЕАНТ, ДОРИНА
ОРГОН
Аа! Радвам се, че тук е целий дом събран.
На Мариана.
Контракта, що държа, ще ви разсмей веднага —
вий знайте веч какво ви нося, щерко драга.
МАРИАНА
На колене.
Пред вечното Небе, що вижда мойта скръб,
кълна ви в светостта на всичко, татко скъп:
недейте в свойта власт ми свързва тъй ръцете
и с малко свобода сърцето ми дарете.
Не карайте ме днес да укорявам аз
Небето за това, що тук дължа на вас,
и тоя клет живот, що вие сте ми дали,
не хвърляйте го в ад от мъки и печали.
Не давате ли вий във своя гняв суров
да взема тоя, що изпълва ме с любов,
спасете ме поне, за Бога, от тогова,
що пълни мойта гръд с погнуса и отрова,
не тласкайте ме вий във зиналата паст
с могъщата ръка на бащинската власт!
ОРГОН
Чувствайки, че се разнежва.
Не бивай слабо ти — мълчи, сърце човешко!
МАРИАНА
Че той е драг на вас — това не ми е тежко;
дарете го с възторг, с имоти и пари,
придайте му накрай и моите дори,
оставям ги на вас — вземете ги веднага,
но на самата мен недейте тъй посяга
и позволете вий да свърша своите дни
на някой манастир сред мрачните стени.
ОРГОН
Я! Мойта дъщеря набожна става вече —
щом стария баща на любовта й пречи.
На крак! И ако тъй е страшно туй за вас,
ще бъда двойно прав да ви принудя аз:
убийте с тоя брак любов, мечти, захласи
и стига вече с тях тревожихте баща си.
ДОРИНА
Но как…
ОРГОН
Мълчете там! Не е до вас това!
Не ще търпя дори да мръднете с глава!
КЛЕАНТ
Един съвет поне да бихте позволили…
ОРГОН
Съветите ви, знам, са умни, братко мили!
В тях свети мъдростта и те ни правят чест,
но позволете вий да ги не слушам днес.
ЕЛМИРА
Това, що виждам тук, устата ми сковава
и вашта слепота ме просто удивлява:
дотам да е човек омаян, заслепен —
да смята клевета и туй, що стана с мен!
ОРГОН
Да, вашият слуга от външността се мами;
известно е, че вий закриляте сина ми,
та премълчахте днес, че подлия хлапак
безчестно клевети невинния добряк.
Спокойна бяхте вий, че правехте услуга,
да беше вярно то — изглеждала би друга.
ЕЛМИРА
Нима е нужно пък да пламнем в гняв суров
пред простите слова на чуждата любов?
И по-добре ли би се пазила жената
със мълнии в очи и клетви във устата?
В подобен случай аз — усмихвам се едва:
не ми е по душа да дигам шум с това.
Похвално е да сме почтени, но и кротки —
не са по моя нрав настръхналите котки,
чиято чест се крий зад зъби и нокте,
и шукне ли човек, одрали, би го те.
Не ща такава чест — Небето е свидетел!
Аз искам скромна чест и тиха добродетел
и вярвам, че щитът на хладния отказ
отблъсва по-добре една ненужна страст.
ОРГОН
Не ще се заблудя — недейте тъй се труди.
ЕЛМИРА
О, слабостта ви пак ме хвърля във почуди!
Но що би рекли вий — да бихте в тоя час
видели ясно сам, че правда казвам аз?
ОРГОН
Да видя?
ЕЛМИРА
Да.
ОРГОН
Брътвеж.
ЕЛМИРА
Но що, ако пък сторя
да видите самин, че правда ви говоря?
ОРГОН
Ех, вятър!
ЕЛМИРА
Но поне отговорете вий!
Не искаме от вас на вяра нищо ний.
Да кажем, че ей тук на скрито вий стоите
и чуйте със уши и видите с очите —
що казали би вий за вашия добряк?
ОРГОН
Ще… ще… ще… Не, не ще да кажа нищо пак.
Не е възможно то.
ЕЛМИРА
Но много вече става:
излиза, че съм аз клеветница тогава.
Ще трябва най-подир да махна със глава