и ви направя сам свидетел на това.
ОРГОН
Съгласен съм. Добре. Задачата е мъчна —
ще видиме накрай доколко вий сте сръчна.
ЕЛМИРА
Към Дорина.
Повикайте го тук.
ДОРИНА
Към Елмира.
Хитрецът много знай:
да бъде уловен — ще бъде трудно май.
ЕЛМИРА
Не! Мами се човек от тоя, що обича —
от себелюбство сам в заблуда се увлича.
Пратете го при мен.
Към Клеант и Мариана.
А вий — навън! Ни звук!
СЦЕНА IV
ЕЛМИРА, ОРГОН
ЕЛМИРА
Пъхнете се сега под тая маса тук.
ОРГОН
Как?
ЕЛМИРА
Трябва да сте скрит. Без туй не ще да може.
ОРГОН
Под масата ли?
ЕЛМИРА
Да! Но хайде де! О, Боже!
Ще съдите накрай. Каквото правя — знам.
Пъхнете се сега и скрийте ли се там,
ни глас да се не чуй, ни косъм да се мярка.
ОРГОН
Признавам си, че тук отстъпвам ви без мярка,
но — нека видим как ще стигнете брега.
ЕЛМИРА
Аз вярвам, че не ще отвръщате сега.
На мъжа си, който е под масата.
Ще вляза тука аз във област май трънлива,
не се гневете вий, недейте се открива.
Каквото да река, не смятайте го грях —
нали ще целя туй, което обещах.
С преструвка и лъжа (че нуждата ме тласка)
ще го накарам аз да смъкне свойта маска:
ще го лаская тук със нежност и ще дам
простор на любовта и дръзкия му плам.
И тъй като това за вас едничък става,
за вас играя тук една игра такава,
намерите ли вий, че стига, тя ще спре
там, гдето според вас ще бъде най-добре.
Захласа му самин вий можете пресече,
щом видите, че той отива надалече —
та убедя ли вас, щадете си честта:
спестете всичко, що е лишно за целта.
Това засяга вас. Тук вий сте господаря
и… Иде… Стойте там. Недейте проговаря.
СЦЕНА V
ТАРТЮФ, ЕЛМИРА, ОРГОН
ТАРТЮФ
Повикаха ме пак за разговор при вас.
ЕЛМИРА
Да, имам тайни тук да ви открия аз.
Но вижте да не би да стане изненада
и затворете там, че можеме пострада.
Тартюф затваря вратата и се връща.
Не би било добре да се повтори пак
това, що стори днес безумния хлапак.
Светът не е видял подобна изненада;
уплаших се за вас и трепет ме облада
и вий видяхте сам, че сторих всичко аз
да мога да смиря Дамисовия бяс.
Наистина, от страх, несръчност и замая
не се досетих аз да го опровергая,
но, слава Богу, пак добре се нареди
и по-добре сме ний, отколкото преди.
Почитан сте — това разпръсна тая буря
и моят мъж на вас съмнение не туря.
Напук на всички тук и злия им език
той иска да сме с вас ний двама всеки миг.
И туй ми дава днес, без никаква тревога,
да се затворя с вас и прави ме да мога
да поднеса едно сърце, което бий,
да сподели страстта, що днес открихте вий.
ТАРТЮФ
Това, що чувам тук, във мене смут извика —
госпожо, вий сега променяте езика.
ЕЛМИРА
Щом днешният отказ ви толкова гневи,
как малко знайте вий сърцето ни, уви!
Как малко знайте вий що шепне то тогава,
кога една жена се слабо защитава.
Природният ни свян въстава всеки път,
щом чуждите мъже за нежност ни шептят,
макар и да горим от обич, както вие,
сърцето се свени така да се открие.
Ний браним свойта чест, но външния ни вид
ви дава ясен знак, че пътят е открит,
че само от уста противим се тогава,
че нашия отказ ви всичко обещава.
Признавам: позволих си много свобода
и своя женски свян насилих доста, да.
Но щом като веднъж показах ви се смела,
кажете: бих ли тъй с Дамиса се заела,
изслушала ли бих със кротост на лице
горещите слова на вашето сърце,
покрила ли бих тъй онуй, що беше видно,
ако това сърце не бе за мене свидно?
И ако пожелах да разваля тогаз
женитбата, що тук предлага се на вас,
нима във тоя миг словата не мълвяха
за чувствата към вас и тайната уплаха,
че сключен тоя брак, ще се дели накрай
със друга туй сърце, що цяло се желай?
ТАРТЮФ
Госпожо, в тез слова наслада дивна има,
когато ги мълви една уста любима:
в сърцето ми тече на гъсти струи мед —
подобна слабост то не помни по-напред.
Да бъда драг на вас — за мен бе цел велика
и вашата любов блаженство в мен извика,
но позволете вий на туй сърце у мен
да се съмнява пак във своя рай блажен.
Бих сметнал всичко туй една преструвка честна —
да бъде спряна тъй женитбата известна.