ТАРТЮФ
Без да вижда Оргон.
Госпожо, всичко тук закриля мойта страст:
прегледах стаи, трем и ъгли в тая част —
ни жив човек! И ей душата ми тъй жарка…
С разперени ръце бърза към Елмира, за да я прегърне.
ОРГОН
Като го спира.
Полека! В свойта страст вий бързате без мярка —
недейте се така, мой братко, горещи!
А-а-а! Честният човек ме лъже! Виж го ти!
Как лесно по сластта душата му се мами!
Ще става уж мой зет, а тича по жена ми!
Съмнявах се докрай и мислех: на, сега
ще чуя, че това е само тъй, шега,
но в опита, уви, отидохме далече:
сега се убедих и доста ми е вече.
ЕЛМИРА
На Тартюф.
Не е по моя нрав това, що стана с вас:
принудих се така, че нямах друг път аз.
ТАРТЮФ
На Оргон.
Как? Вярвате ли вий…
ОРГОН
Я моля ви без врява.
Махнете се оттук — сега това остава!
ТАРТЮФ
Аз исках…
ОРГОН
Няма кой да слуша тоз език.
Навън от моя дом и още в тоя миг!
ТАРТЮФ
Не аз, а вие ще излезете оттука:
това е мой имот и скоро за поука
ще ви покажа аз, че с грешка в тоя ден
чрез подлости така се скарвате със мен,
че аз не съм такъв, какъвто ме бедите,
че зная със какво да насоля лъжците
и отмъстя за туй Небе, та тъй накрай
тоз, що ме пъди днес, горчиво да се кай!
СЦЕНА VIII
ЕЛМИРА, ОРГОН
ЕЛМИРА
Какъв е тоз език? Що значи? Чудно нещо!
ОРГОН
Кълна се, че от туй ми става май горещо!
ЕЛМИРА
Но?
ОРГОН
Колко съм сгрешил, показва туй, що чух!
Дарението… То смущава моя дух…
ЕЛМИРА
Дарението?
ОРГОН
Да. Извършихме го ние.
Но още нещо той в заплахите си крие.
ЕЛМИРА
Що?
ОРГОН
После за това. За миг! Да видя сам
дали седи едно ковчеже още там.
ДЕЙСТВИЕ ПЕТО
СЦЕНА I
ОРГОН, КЛЕАНТ
КЛЕАНТ
Де бягате така?
ОРГОН
Ох, знам ли!
КЛЕАНТ
Ще е нужно
по тоя случай ний да поразмислим дружно,
та най-добрия път така да изберем.
ОРГОН
Това ковчеже! То — разбърква ме съвсем.
Едничко то ме тъй държи в тревога крайна.
КЛЕАНТ
Това ковчеже крий навярно важна тайна?
ОРГОН
Във моите ръце го връчи в таен час
приятелят ми скъп, злочестия Аргас —
избрал ме бе, преди да бяга надалече,
да пазя тез книжа и както той ми рече,
имота му, дори живота му е там.
КЛЕАНТ
Защо тогава вий не пазихте го сам?
ОРГОН
От съвест болен бях; и ей реших накрая
пред моя тъй любим издайник да призная,
и той ме убеди, премъдър и горещ,
на него да предам да пази тая вещ,
та почне ли властта разследване, тогава
един добре прикрит изход да ми остава
и с чиста съвест аз навред да се кълна
против това, що знам за права правдина.
КЛЕАНТ
Потънали сте зле. Доколкото е ясно,
ковчежето и туй дарение злощастно
са две дела, що вий — открит ще бъда аз —
извършили сте… тъй… във лекомислен час.
Със тях човек ви би закарал надалече
и щом пък този тук в ръка ги има вече,
не го дразнете вий, вложете малко ум
и потърсете път без врява и без шум.
ОРГОН
Но как тъй?! Под една набожност, кротка, вярна,
да крий душа дотам двулична и коварна!
А с просяшка торба от пътя го прибрах!…
Почтени люде? Не! Отказвам се от тях!
До дъно погнусен, ще стана враг всегдашен,
ще стана веч за тях от дявола по-страшен.
КЛЕАНТ
Ех, унесът ви пак не знам де ще избий!
Не пазите така във нищо мярка вий!
Умът ви не клони към средина и трайност
и хвърляте се тъй от крайност пак във крайност.
Разбрали сте сега, че бе ви заблудил
лъжливият светец с преструвки, с поглед мил,
но за поправка пък дотам ли друг път няма,
та хвърляте се сам във грешка по-голяма
и сливате в едно проклетия хайдук
с безброя от добри, почтени люде тук?
Нима, щом вас един измамник заслепи ви
с набожни труфила и унеси лъжливи,
вий смятате сега, че нигде в наший век
не се намира веч набожен, чист човек?
Свободомислеца така да разсъждава!
Делете същността от външната проява,
не бързайте с възторг, вървете по реда
и дръжте се и тук във златната среда:
на лицемера чест недейте вий отдава,
но и набожността недейте оскърбява
и нужно ли е тук да паднете във грях,
сгрешете по-добре към първия от тях.