че смесвали сме ний с престъпност непозната
свещените неща с неща на Сатаната.
СЦЕНА III
ЕЛМИРА, МАРИАНА, ДАМИС, КЛЕАНТ, ДОРИНА
ЕЛМИРА
Завиждам ви, че вий не чухте й речта,
която тя държа на пътната врата.
Видях мъжа си аз, но той не забеляза,
вий чакайте го тук — аз горе ще изляза.
КЛЕАНТ
Не ще го спра сега на разговор при мен.
Ще чакам само тъй — да кажа: „Добър ден.“
СЦЕНА IV
КЛЕАНТ, ДОРИНА, ДАМИС
ДАМИС
Попитайте го вий за брака на сестра ми.
Аз мисля, че Тартюф му пречи и го мами
и той затуй така отлага ден из ден —
а знайте вие как е важно туй за мен.
Че ако сам Валер се люби с Мариана,
сестра му пък за мен от Бога е избрана.
Щом трябва…
ДОРИНА
Иде веч.
СЦЕНА V
ОРГОН, КЛЕАНТ, ДОРИНА
ОРГОН
А, шуре, добър ден!
КЛЕАНТ
Щастлив съм, че така ви виждам освежен.
Но май полята веч не ще са като лете?
ОРГОН
Дорино!… Шуре драг, за малко потърпете:
от грижата сърце да облекча завчас —
да питам по-напред за новини у нас.
Е, що? През двата дни как мина? Кой що прави?
Добре ли сте дома? И всички ли са здрави?
ДОРИНА
Ах, завчера цял ден горката госпожа
във треска и във жар в постелята лежа.
ОРГОН
Ами Тартюф?
ДОРИНА
Тартюф? Той чувствува се славно!
Пълнее, руменей, разхожда си се бавно.
ОРГОН
Ах, клетия човек!
ДОРИНА
Дори и вечерта
ни залък не можа да сложи тя в уста:
от мъка и бодеж й беше невъзможно.
ОРГОН
Ами Тартюф?
ДОРИНА
О, той вечеря си набожно
и сам пред нея там изяде с доста труд
две пилета на шиш и половина бут.
ОРГОН
Ах, клетия човек!
ДОРИНА
Нощта измина цяла,
а още ни за миг не беше тя заспала:
не можеше от жар очи си да закрий.
И тъй до сутринта над нея бдяхме ний.
ОРГОН
Ами Тартюф?
ДОРИНА
Надвит от сладостна омая,
от яденето той премина в свойта стая,
намъкна се завчас във топлото легло
и спа до заранта с усмихнато чело.
ОРГОН
Ах, клетия човек!
ДОРИНА
Склонихме я най-сетне
да й се пусне кръв, та малко да й светне;
и огъня тогаз премина изведнъж.
ОРГОН
Ами Тартюф?
ДОРИНА
О, той държа се като мъж
и за да бъде твърд пред пристъпите груби
и да навакса той кръвта, що тя загуби,
със литър вино сам закуси заранта.
ОРГОН
Ах, бедния човек!
ДОРИНА
Та тъй са той и тя.
Да припкам веч и ней да кажа без забава
как радвате се вий, че тя е вече здрава.
СЦЕНА VI
ОРГОН, КЛЕАНТ
КЛЕАНТ
Присмива ви се тя, мой зетко, под носа
И — без да ви гневя — ще кажа на часа,
че, щете или не, тя права е всецяло.
Та чудо като туй къде се е видяло?!
Възможно ли е мъж така да ви омай,
че всичко в своя дом забравихте накрай!
Извадихте го вий от бедност и неволя
и стигнахте дотам, че…
ОРГОН
Спрете, шуре, моля.
Не знайте вий кого корите в тоя час.
КЛЕАНТ
Щом искате — добре, не го познавам аз.
Ала за да се знай какво е господина…
ОРГОН
Да знаехте — тогаз не знам от нас двамина
кой щеше да е днес в любов към него пръв.
О, той е человек… човек… човек… такъв,
що следва своя път спокойно, неизменно,
що смята всичко тук за временно и тленно.
О, да, откак е той — аз станах вече друг,
аз нямам ни възторг, ни страст към нищо тук:
той земната любов изтръгна из душа ми —
и да измрат сега децата ми, жена ми,
за мен не би било туй никаква беда.
КЛЕАНТ
Отлично, зетко мой, човешки чувства, да!
ОРГОН
Да би видели вий как почна отначало,
и вашето сърце би с обич затуптяло.
Във черква всеки ден той идваше смирен
и падаше така на колене до мен.
На всички покрай нас привличаше очите —
с такава страст и жар си шепнеше молбите.
Въздиша из душа, привежда бледен лик
и хладната земя целува всеки миг.
А тръгна ли си — той изтичва през народа
светената вода да споделим при входа.
Слугата му — портрет на господаря свой —
ми каза, че живей в голяма бедност той.
Подех да ги даря. Но скромен, в унес жарък,
той връщаше назад от всеки мой подарък:
„О, много е това! Това е тройно пак!
Не заслужавам аз ни погледа ви благ!“
И щом откажа аз да взема, той тогава