макар че честно вий го смятате светия.
Слепи ви лъч лъжлив, неистинска руда.
ОРГОН
Привършихте ли веч речта си, шуре?
КЛЕАНТ
Да.
ОРГОН
Понечва да си иде.
Покорен ваш слуга.
КЛЕАНТ
Едничка дума, моля.
Оставяме това. Нали по своя воля
склонихте, щото вам Валер да стане зет?
ОРГОН
Да.
КЛЕАНТ
Назначихте ден, тъй както си е ред?
ОРГОН
Така е.
КЛЕАНТ
А защо отлагате безкрайно?
ОРГОН
Не зная.
КЛЕАНТ
Може би разкайвате се тайно?
ОРГОН
Хм…
КЛЕАНТ
Думата си вий не ще сдържите, да?
ОРГОН
Не казвам тъй.
КЛЕАНТ
За вас било би то вреда.
Сторете, зетко, туй, що редно е и пътно.
ОРГОН
Зависи.
КЛЕАНТ
Но защо говорите тъй смътно?
Аз питам, че за туй Валер ме моли сам.
ОРГОН
Хвала на Бога!
КЛЕАНТ
Та? Какъв ответ да дам?
ОРГОН
Какъвто щете.
КЛЕАНТ
Но потребно е да зная,
какво кроите вий?
ОРГОН
Да доведа до края
онуй, що Бог желай.
КЛЕАНТ
Но ясност миг поне:
на думата си вий стоите или не?
ОРГОН
Довиждане.
КЛЕАНТ
Сам.
И тъй, ще трябва да му кажа,
че става нещо тук — да бъде той на стража.
ДЕЙСТВИЕ ВТОРО
СЦЕНА I
ОРГОН, МАРИАНА
ОРГОН
Е, щерко!
МАРИАНА
Татко?
ОРГОН
Да, желая тука сам
да поговоря с вас.
МАРИАНА
Що търсите вий там?
ОРГОН
Гледа в една малка стая.
Могъл би някой друг да ни подслуша лесно,
за тоя род неща туй място е чудесно.
Е, хайде. Щерко, аз ще бъда откровен —
съзирал съм у вас отдавна дух смирен
и винаги затуй обичах ви сърдечно.
МАРИАНА
За любовта ви аз признателна съм вечно.
ОРГОН
Уместно! Щом е тъй, за вас е дълг свещен —
да гледате и вий да угодите мен.
МАРИАНА
Вседневно тая цел трепти ми пред очите.
ОРГОН
Така… Вий наший гост, Тартюфа, как цените?
МАРИАНА
Кой, аз ли?
ОРГОН
Да. Добре мислете в тоя час!
МАРИАНА
Уви, ще кажа туй, що нрави се на вас.
ОРГОН
Премъдро, щерко, да! Кажете ми тогава,
че той блести и грей с достойнство и слава,
че той ви е пленил, тъй както никой друг,
и само него вий желайте за съпруг.
Е?
Мариана отстъпва назад изненадана.
МАРИАНА
Е?
ОРГОН
Какво?
МАРИАНА
Но как?
ОРГОН
Що?
МАРИАНА
Лошо ли ми става?
ОРГОН
Как?
МАРИАНА
Зле чух. За кого да кажа вам тогава,
че той ме е пленил, тъй както никой друг,
че само него бих желала за съпруг?
ОРГОН
За наш Тартюфа.
МАРИАНА
Не, кълна се, вий сте в грешка!
Защо да казвам тук една неправда тежка?
ОРГОН
Да стане правда то желая, щерко, аз
и щом съм аз решил, туй доста е за вас.
МАРИАНА
Що? Искате…
ОРГОН
Това е моята повеля.
Така за наший дом Тартюфа ще спечеля.
Решил съм твърдо: той ще бъде ваш съпруг,
а вашите мечти…
Съглежда Дорина.
СЦЕНА II
ДОРИНА, ОРГОН, МАРИАНА
ОРГОН
Що дирите вий тук?
От любопитство веч сте болна, моя драга,
та пъхате така навсъде свойта гага.
ДОРИНА
Не знам дали това, което вънка чух,
е зле разбрана реч, или случаен слух,
ала за тоя брак аз казах още тамо,
че туй е лански сняг и дрънканица само.
ОРГОН
Та що? Дотам ли той е странен, а?
ДОРИНА
Дотам,
че ето на, сега не вярвам аз и вам.
ОРГОН
Аз имам харен цяр за вашата невяра.
ДОРИНА
Разправяйте ни вий за шапката си стара.
ОРГОН
Ще стане скоро туй, що казвам ви сега.
ДОРИНА
Брътвеж!
ОРГОН
Не, щерко, не — това не е шега.
ДОРИНА
Не вярвайте му вий словата закачливи.
Подбива се.
ОРГОН
О, не…
ДОРИНА
Напразен труд! Не би ви
повярвал никой тук.
ОРГОН
Едва се сдържам аз…
ДОРИНА
Е — вярваме ви, на! Но по е зле за вас.
Как може вие, що изглеждате тъй мъдри,
вий, с тая тук брада и посребрени къдри,
да бъдете тъй луд, че да желайте…
ОРГОН
Но,
драга моя, вий сте свикнали с едно