Точно тогава се намеси още една сила, за съществуването на която никой не подозираше, но на която бе съдено да има огромно значение в живота на тази шепа хора, захвърлени на негостоприемния бряг на Африка.
От гъстата зеленина на близкото дърво две зорки очи внимателно следяха всяко движение на пришълците. Тарзан видя какво учудване предизвика неговата записка и макар че не можеше да разбере нито една дума от разговора на тези чудни хора, жестовете и изразът на лицата им му казаха много неща.
Постъпката на дребния матрос с мишето лице, който уби един от своите другари, още тогава предизвика у Тарзан силно отвращение. А сега, когато видя, че морякът се кара с красивия млад човек, враждебността му към него се усили още повече.
До този ден Тарзан не бе наблюдавал действието на огнестрелно оръжие, макар че знаеше нещо за него от книгите. Но когато забеляза, че мишата муцуна хваща дръжката на пистолета, той си спомни разпрата при лодката и, разбира се, помисли, че младият човек ще бъде също така убит, както преди малко великанът матрос.
Той постави отровна стрела на лъка си и се прицели в неприятния човек. Но зеленината бе много гъста и той веднага разбра, че стрелата бездруго ще бъде отклонена от листата или от дребните клончета. И тогава вместо стрела хвърли от високото място, където стоеше, тежкото си копие.
Клейтън бе изминал десетина крачки. Морякът с мишето лице бе извадил наполовина пистолета си, а другарите му с напрегнато внимание следяха какво ще стане.
Професор Портър вече бе изчезнал в гората, последван от вечно забързания Семюъл Филандър, негов секретар и асистент.
Негърката Есмералда прибираше багажа на господарката си от купищата денкове и сандъци пред вратата на къщичката. Мис Портър тръгна след Клейтън, но изведнъж нещо я накара да се обърне.
И тогава се случиха едновременно три неща. Морякът извади пистолета си и се прицели в гърба на Клейтън, мис Портър извика, а дългото копие с метален връх блесна отгоре като мълния и прониза дясното рамо на човека с мишето лице.
Пистолетът изгърмя безцелно във въздуха, а матросът цял се сви и изрева от болка и ужас.
Клейтън се обърна и изтича до мястото на случката.
Изплашените моряци с пистолети в ръка гледаха към джунглата. Раненият охкаше и се гърчеше на земята.
Клейтън вдигна незабелязано падналия пистолет и го скри в пазвата си, а след това се приближи до групата моряци.
— Кой може да бъде? — пошепна Джейн Портър и младият мъж видя, че тя стои до него с широко отворени от почуда очи.
— Мисля, че този Тарзан от племето на маймуните добре следи всички ни — отговори той с несигурен глас.
— Не зная за кого бе предназначено това копие — продължи той — Ако бе за Снайпс, в такъв случай нашият маймунски приятел ни е наистина приятел. Но, кълна се в Юпитер, тревожа се за баща ви и мистър Филандър! В тези джунгли има някой или нещо и това нещо, каквото и да е то, е въоръжено. Мистър Филандър! Професоре! Мистър Филандър!
Отговор нямаше.
— Какво да правим, мис Портър? — попита младият човек с помрачено от безпомощност и нерешителност лице. — Не мога да ви оставя сама е тези разбойници, а, разбира се, и вие не можете да рискувате да тръгнете из джунглата. Но все някой е длъжен да потърси баща ви. Той е способен да скита безцелно повече, отколкото трябва, без да обръща внимание на опасностите и без да избира път. А мистър Филандър е по-непрактичен и от него. Ще ме извините за откровеността, но животът на всички ни е в такава опасност тук, че когато намерим баща ви, ще трябва да му се внуши на какъв риск излага и вас, и себе си със своята разсеяност.
— Напълно съм съгласна с вас — отвърна момичето — и никак не се обиждам. Горкият, милият папа би отдал живота си за мен, без да се колебае нито минута, ако му се случи само за миг да се отклони от размислите си. Но може да бъде запазен от опасност само ако бъде завързан със синджир за дърво. Горкият, милият папа, той с толкова непрактичен!
— Измислих! — изведнъж извика Клейтън. — Знаете ли да боравите с пистолет?
— Зная. Защо питате?
— Аз имам пистолет. С него вие и Есмералда ще бъдете в относителна безопасност в колибата. Аз пък отивам да търся баща ви и мистър Филандър. И така, повикайте Есмералда, а аз ще отида да ги търся. Те надали са отишли много далеч.
Джейн Портър направи така, както я бяха посъветвали. Когато Клейтън видя, че вратата се затвори след жените, той се запъти към джунглата. Някои моряци се мъчеха да извадят копието от ранения си другар. Младежът отиде при тях и ги помоли да му заемат един пистолет временно, докато търси в гората професора. Обаче морякът с мишето лице, който вече се беше уверил, че животът му е вън от опасност, си възвърна нахалството. От името на своите другари с ругатни и непристойни думи той отказа да му заеме каквото и да било огнестрелно оръжие. Откакто бяха убили бившия си водач, Снайпс изпълняваше ролята на вожд и никой от другарите му не оспорваше неговия авторитет.