Клейтън само повдигна рамене, но когато отмина малко, взе копието, което бе пронизало Снайпс, и въоръжен с това първобитно оръжие, синът на живия лорд Грейсток навлезе в непроходимите гори.
През няколко минути той викаше по име професора и асистента му. Жените, които го наблюдаваха от колибата, чуваха как звукът на гласа му ставаше все по-слаб и по-слаб, докато бе съвършено погълнат от милиардите шумове на първобитния лес.
Когато професор Архимед Портър и асистентът му Семюъл Филандър, след дългите и настойчиви увещания на последния, решиха най-после да се върнат в лагера си, се заблудиха безнадеждно из дивия и объркан лабиринт на джунглата. Чудно е все пак, че те се запътиха към западния бряг на Африка, а не към Занзибар, на срещуположната страна на Черния континент.
Когато стигнаха до брега и не намериха лагера, Филандър започна да настоява, че се намират на север от мястото на тръгването, докато всъщност те бяха на неколкостотин метра южно от него.
В главите на тези непрактични теоретици нито веднъж не мина мисълта да извикат силно, за да привлекат вниманието на другарите си. Вместо това е непоколебима увереност, основана на дедуктивни разсъждения от невярна предпоставка, мистър Семюъл Филандър хвана здраво за ръката професор Архимед Портър и въпреки слабия протест на възрастния джентълмен го помъкна в посока към Каутоун, който отстоеше на хиляда и петстотин мили на юг.
Когато Джейн Портър и Есмералда се почувствуваха в безопасност зад вратата на колибата, първата мисъл на негърката бе да барикадира вратата отвътре. Тя се обърна, за да потърси нещо подходящо за целта, но извика ужасено и като уплашено дете изтърча към господарката си, за да скрие лице в нейното рамо.
Джейн Портър, която се извърна при този вик, видя причината — лежащия с лицето надолу на земята скелет на мъж. Още един поглед и тя видя втори скелет върху леглото.
— В какво ужасно място сме! — прошепна поразена девойката. Но в гласа й нямаше паника.
Най-после, като се освободи от прегръдките на хълцащата Есмералда, Джейн Портър огледа навсякъде, за да надзърне накрая в малката люлка уверена какво ще види там, преди още малкият скелет да се покаже пред нея с цялата си трогателност и крехкост.
За каква ли страшна трагедия говореха тези кости? Девойката въздъхна, като си помисли какви случайности могат да очакват нея и другарите й в тази колиба, какви тайнствени призраци й може би дори враждебни същества се носят над нея. Но тя се овладя и като тропна нетърпеливо с малкия си крак, се помъчи да прогони мрачните предчувствия. След това, обръщайки се към Есмералда, й заповяда да спре вайканията си.
— Млъкнете, Есмералда, млъкнете веднага — извика тя. — От вашия плач става още по-лошо! Господи, никога не съм виждала толкова голямо дете!
Тя завърши тези думи със слаб трепет в гласа, като си помисли за тримата мъже, на чието покровителство разчиташе и които сега се скитаха из дебрите на ужасната гора.
Скоро девойката видя, че вратата бе снабдена отвътре с тежка дървена напречна греда и след няколко опита обединените усилия на двете жени най-после помогнаха тя да бъде поставена на мястото й за първи път след двадесет години.
Тогава те седнаха прегърнати на пейката и зачакаха.
XIV
Във властта на джунглата
След като Клейтън изчезна в гъсталаците, бунтовниците започнаха да спорят за по-нататъшните си намерения. С едно бяха съгласни всички: трябва да побързат да се върнат на стоящия на котва „Ароу“, където можеха да бъдат в пълна безопасност поне от копията на невидимия враг. И така, докато Джейн Пртър и Есмералда се барикадираха в колибата, страхливата шайка бързо гребеше към кораба си с двете лодки, които ги бяха стоварили на брега.
През този ден Тарзан видя толкова много, че му се зави свят. Но най-чудно от всичко за него бе лицето на прекрасната бяла девойка. Най-после тук е една представителка, на неговия Собствен род — в това той не се съмняваше! И младият човек, и двамата възрастни напълно отговаряха на представата му за хората. Може би и те са така свирепи и жестоки, както и другите, които той видя. Те нямаха оръжие и вероятно само затова още никого не бяха убили. Може би ще бъдат други, ако имат оръжие в ръцете си.