Тарзан видя как младият човек вдигна падналия пистолет на ранения Снайпс и го скри в пазвата си; видя също как той го предаде предпазливо на девойката, когато тя влизаше в хижата.
Той не разбираше нищо от мотивите им, но така или иначе, младият човек и двамата старци му харесваха, а към младата девойка усещаше странно влечение, което едва разбираше. Що се отнася до едрата черна жена, тя очевидно по някакъв начин имаше отношение към младата девойка и затова също му харесваше.
Към моряците и особено към Снайпс Тарзан определено изпитваше омраза. Той разбра от заплашителните им жестове и от израза на противните им лица, че са врагове на другата група, и затова реши тайно да ги наблюдава.
Учудваше се, че мъжете отидоха в джунглата, но не му хрумна, че можеха да се заблудят из заплетените гъсталаци на ниската гора, която за него бе така позната, както за вас главната улица на родния ви град.
Когато видя, че матросите отплуваха към кораба, и съобрази, че девойката и спътницата й са в безопасност в хижата, реши да тръгне из джунглата след младия човек и да разбере каква работа може да има той там. Понесе се бързо в посоката, избрана от Клейтън, и скоро чу далечните и вече редки викове на англичанина.
Скоро Тарзан настигна белия човек: почти изтощен, той се бе прислонил до едно дърво и изтриваше потта от челото си. Маймуната човек, скрита зад листната завеса, стоеше и внимателно изучаваше този нов екземпляр от своя собствен род.
От време на време Клейтън силно се провикваше и най-после Тарзан разбра, че белият човек търси своите спътници. Маймунският храненик се готвеше сам да отиде да ги търси, но изведнъж забеляза жълтия блясък на една гладка и лъскава кожа, която предпазливо се промъкваше през гората към Клейтън. Това бе леопардът Шита. Сега той чуваше тихото шумолене на тревата и се чудеше защо белият млад човек не е нащрек. Възможно ли е той да не чува тежките стъпки? Никога по-рано Тарзан не бе виждал Шита толкова тромав. Но не, белият човек не чуваше нищо. Шита се приготви за скок и тогава в тишината на гората се разнесе острият и вледеняващ кръвта боен вик на човека маймуна.
Шита се извърна и като чупеше с трясък клоните, изчезна в храстите.
Клейтън подскочи и потрепери. Кръвта му застина в жилите. През живота му такъв ужасен звук не бе раздирал слуха му. Той не бе страхливец, но ако мъж някога е чувствал ледените пръсти на страха в сърцето си, Уилям Сесил Клейтън, първородният син на лорд Грейсток от Англия, ги почувствува този ден в глухотата на африканските гори.
Трясъкът на храсталаците под тежестта на грамадното тяло, което се промъкваше така близо редом с него, и звукът на ужасния вик отгоре изпитаха до краен предел мъжеството на Клейтън. Той не можеше да знае, че на този вик дължи живота си и че този, който го нададе, беше братовчед му, истинският лорд Грейсток.
Денят клонеше към залез и Уилям, объркан и паднал духом, бе в страшно затруднение, как е по-добре да постъпи: да продължи ли търсенето на професор Портър, като се излага на сигурна смърт през нощта в гората, или пък да се върне в хижата, където във всеки случай може да бъде полезен, защитавайки Джейн от опасностите, които я заплашваха от всички страни.
Той не искаше да се върне в лагера без баща й, но още по-малко искаше да я остави сама и беззащитна сред бунтовниците от „Ароу“ и сред стотиците други незнайни опасности на джунглата.
„Пък и възможно е — мислеше той — професорът и Филандър да са се завърнали вече. Да, това е повече от правдоподобно.“ Реши за всеки случай да отиде в лагера и да провери, преди да продължи по-нататъшните си търсения. И така, спъвайки се в гъстите и заплетени храсти, тръгна натам, където според него трябваше да се намира колибата.
За голямо свое учудване Тарзан видя, че младият човек се отдалечава още повече — отива право към селището на Мбонга, и проницателният му ум подсказа, че пришълецът просто се е загубил.
Това изглеждаше почти невероятно, но неговият разум му подсказваше, че нито един човек съзнателно няма да се осмели да отиде в селището на жестоките чернокожи, въоръжен само е едно копие — оръжие, с което белият човек изглежда не е свикнал. Освен това той се отдалечаваше и от дирята на своите приятели. Тази диря кой знае защо той остави много назад, макар че тя бе съвсем ясна за очите на Тарзан.
Тарзан недоумяваше. В свирепите джунгли незащитеният чужденец ще стане лесна плячка, ако не го заведе бързо до брега.