Мис Портър се наведе над прислужницата си хвана я за раменете и я разтърси силно.
— Есмералда! Есмералда! — викаше тя. — Помогни ми или ще загинем.
Есмералда бавно отвори очи. Първото нещо, което видя, бяха покритите с пяна зъби на грамадния звяр.
С вик на ужас клетата жена запълзя на четири крака из стаята, викайки пронизително: „О, Габереле! О, Габереле!“
Негърката тежеше около двеста и осемдесет фунта, което не придаваше стройност на фигурата й дори когато ходеше. Но хаотичното пълзене на Есмералда по пода, съчетано с извънредната тежина, произвеждаше комично впечатление.
За миг лъвицата затихна, като втренчи очи в Есмералда, която очевидно бе избрала за цел шкафа, в който възнамеряваше да пъхне огромното си тяло. Но понеже полиците бяха само на четиридесет или петдесет сантиметра една от друга, тя сполучи да пъхне само главата си, след което нададе такъв свиреп писък, пред който бледнееха всички викове на джунглата, и отново припадна.
Когато негърката притихна, лъвицата поднови усилията си да се промъкне през разхлабената решетка.
Девойката стоеше бледа и неподвижна до задната стена и търсеше с все по-нарастващ ужас някакъв изход за спасение. Внезапно ръката й, здраво притисната към гърдите, напипа твърдите очертания на пистолета, който Клейтън й остави на тръгване. Като го измъкна бързо от корсажа си, тя се прицели право в муцуната на лъвицата и дръпна спусъка.
Блесна пламък, чу се гърмеж и в отговор — рев от болка и гняв.
Джейн видя, че голямото туловище изчезна от прозореца, и тогава припадна, изпускайки пистолета.
Но Сабор не бе убита. Куршумът й нанесе само болезнена рана в плешката. Неочакваността на ослепителния пламък и оглушителният трясък бяха причина за бързото й, но временно отстъпление. Още един миг и тя с удвоена ярост се върна към решетката и се залови да я дере с ноктите си, но с по-малък успех отпреди, тъй като ранената й лапа беше почти безполезна.
Тя виждаше пред себе си плячката — две жени, проснати на земята, тук нямаше да има нужда да се бори повече и нямаше да има съпротива. Месото лежеше пред нея готово и на Сабор оставаше само да се промъкне през решетката, за да го вземе.
Сантиметър по сантиметър с мъка промъкваше тя през отвора едрото си тяло. Ето че главата мина, мина и едната голяма плешка, а след това лъвицата внимателно повдигна ранената си лапа, за да я пъхне между тесните пречки.
Още една минута — и дългото гъвкаво тяло и тесните бедра бързо ще се плъзнат в колибата.
XV
Горско божество
Когато Клейтън чу изстрела, обзеха го мъчителни страхове. Той знаеше, че този изстрел може да е даден от някой моряк, но мисълта, че той остави пистолет на Джейн Портър, и разстроените му нерви предизвикаха у него болезнена увереност, че именно тя е застрашена от някаква голяма опасност и че може би сега се опитва да се защити от нападението на човек или звяр.
Какви мисли се мяркаха в главата на неговия странен похитител или спътник, Клейтън можеше само да предполага, но бе несъмнено, че е чул изстрела и поради това бе силно възбуден; Тарзан толкова ускори крачката, че младият човек, спъвайки се в тъмнината, ежеминутно падаше в напразно усилие да не изостава, но скоро все пак изостана безнадеждно назад.
От страх да не се заблуди пак той силно извика на дивия човек пред него и след една минута с радост чу как онзи скочи леко от близкото дърво.
Минута Тарзан гледа втренчено младежа, без да знае как е по-добре да постъпи. После, прегърбен пред Клейтън, му посочи с жест да обхване с ръце врата му и с белия човек на гръб се понесе по дърветата.
Следващите мигове бяха такива, че младият англичанин никога не можа да ги забрави. Високо всред свеждащите се и разлюлени клони той се носеше с бързина, която му се струваше невероятна. В същото време неговият спътник бе недоволен от бавността на движението си. Носейки го на гърба си, тайнственото същество леко се прехвърляше с главоломни скокове от един висок клон на друг, после в продължение може би на сто ярда вървеше с верни крачки из лабиринта от преплетени дървета, балансирайки като въжеиграч високо над черните глъбини на листата.
Първото усещане на вледеняващ страх у Клейтън се смени с чувството на възхищение и завист заради гигантските мускули и изумителния инстинкт или знание, което водеше горския бог през мастиленотъмната нощ така леко и вярно, както самият той можеше да се разхожда по лондонските улици посред бял ден.