Понякога излизаха на места, където надвисналата зеленина бе по-рядка и ярките лъчи на луната осветяваха и ред изумения поглед на Клейтън опасния път, по който вървяха. В такива минути му се завиваше свят при вида на страшните височини. Тарзан избираше най-късия път, който често минаваше на стотина фута над земята.
И все пак въпреки привидната бързина той се движеше сравнително бавно, постоянно избирайки достатъчно яки клони за издържане на двойната тежест.
Но ето че стигнаха до поляната на брега. Тънкият слух на Тарзан долови странните звуци, идващи от усилията на Сабор, която се опитваше да се пъхне през решетката, и на Клейтън се стори, че за миг те слязоха от сто фута височина — така бързо се движеше неговият другар. Но когато докоснаха земята, Клейтън почувствува тласък. Скочил от гърба на маймуната човек, видя как онзи с бързината на катерица се метна към срещуположната страна на колибата.
Англичанинът се завтече след него и видя задните лапи на някакъв грамаден звяр, опитващ се да влезе през прозореца на къщата.
Когато Джейн Портър отвори очи и видя пред себе си опасността, която я заплашва, смелото й младо сърце се отказа от последната надежда и тя се наведе да вземе падналия пистолет, решена да прибегне към милосърдната смърт от пистолета, преди жестоките зъби да разкъсат тялото й.
Лъвицата бе вече почти цялата в стаята, когато Джейн намери оръжието и бързо опря дулото в слепоочието си, за да избегне завинаги ужасните челюсти, разтворени вече да хванат плячката си. Един миг девойката се поколеба. В тази минута погледът й падна върху бедната Есмералда, която лежеше неподвижна при шкафа. Можеше ли Джейн да остави бедното, предано й същество като плячка за безмилостните жълти зъби? Не, тя бе длъжна най-напред да убие припадналата жена, а след това да обърне дулото на пистолета към себе си.
Какво ужасно задължение! Но би било хиляди пъти по-непростима жестокост да остави негърката, която я бе възпитавала от детските години е далата грижовност и нежност на майка, да се свести под разкъсващите я нокти на голямата котка.
Джейн Портър се направи решително на крака и се запъти към Есмералда. Тя притисна плътно дулото на револвера към преданото й сърце, твори очи и… Сабор нададе ужасен вой.
Момичето замаяно дръпна спусъка и като се обърна към животното, повдигна пистолета и го опря до слепоочието си.
Тя не стреля повторно, защото изумена видя, че някой бавно издърпваше огромното животно назад през прозореца, зад който в лунната светлина тя видя главите и рамената на двама мъже.
Заобикаляйки тичешком хижата, Клейтън видя заклещеното животно и маймуната човек, хванала с двете си ръце дългата опашка и подпряла крака в стената на хижата. Дивият човек беше напрегнал цялата си огромна сила, опитвайки се да измъкне животното от стаята.
Клейтън бързо му се притече на помощ, но човекът маймуна му избъбри нещо със заповеднически и непреклонен тон и той схвана, че това е заповед, въпреки че не можа да я разбере.
Най-после с общи усилия огромното тяло започна все повече и повече да излиза през прозореца и чак тогава англичанинът разбра колко дръзка и смела бе постъпката на спътника му. Наистина голият човек, мъкнещ за опашката упорстващото и ревящо чудовище, за да спаси една чужда нему бяла девойка, бе истински герой.
Колкото до Клейтън, работата бе по друга, защото девойката не само принадлежеше към неговата раса, но бе единствената жена на света, която той обичаше. И макар да знаеше, че лъвицата бързо ще свърши и с двамата, дивият човек я теглеше за опашката, желаейки да я отстрани от Джейн. После той си спомни за двубоя между този човек и огромния лъв с черната грива и почувства по-голяма увереност.
Тарзан продължаваше да дава заповеди, които чужденецът не можеше да разбере. Той се опит ваше да разясни на глупавия човек да забие по една от смъртоносните стрели в гърба и в хълбока на Сабор и да забоде в сърцето й дългия остър нож, който висеше на бедрото му. Но човекът не разбираше, а Тарзан не смееше да изпусне могъщата Сабор, за да стори това сам, защото виждаше, че белият човек по никой начин не ще задържи лъвицата. Тялото й бавно излизаше през прозореца. Най-после плещите й се подадоха навън.
И тогава Клейтън видя нещо, което и вечните небеса не бяха виждали дотогава.
Тарзан, напрягайки ума си да намери средство, за да се справи в единоборство с разярения звяр, внезапно си спомни битката с Теркоз. И когато големите плещи се измъкнаха през прозореца така, че лъвицата висеше на перваза само на предните си лапи, той внезапно пусна животното от ръцете си. Бързо като стрела скочи на гърба на лъвицата. Спомни си хватката, на която дължеше победата над свирепия Теркоз, и ръцете му се провряха под мишниците на звяра, като обхванаха шията му.