Сабор с рев се превъртя на гръб и притисна врага с цялата си тежест. Но чернокосият гигант я стисна още по-здраво с ръце. Дращейки земята е лапи, животното се търкаляше и мяташе насам-натам, за да отхвърли от себе си страшния противник. Но все по-силно и по-силно се напрягаха стоманените мускули и все повече и повече притискаха надолу главата на звяра. Стоманените мускули на човека маймуна постепенно се изкачваха нагоре, към тила на Сабор. Отпорът на лъвицата ставаше все по-слаб.
Клейтън видя под сребристата лунна светлина как огромните мускули на Тарзан образуваха възли на раменете му. Още едно дълго, нечовешко усилие — и вратните прешлени на Сабор се пречупиха с остро хрущене.
Тарзан тутакси скочи на крака и Клейтън пак чу дивия победен рев на човека маймуна. После се понесе мъчителният вик на Джени Портър.
— Сесил, мистър Клейтън! О, какво е това, какво е това?
Англичанинът затича към вратата на колибата, извика, че всичко е наред, и помоли да го пуснат. Джейн, колкото можеше да бърза, повдигна тежката напречна греда и се отпусна в ръцете на своя приятел.
— Какъв бе този страшен вик? — шепнеше тя, притискайки се към него.
— Победният вик на човека, който току-що ни спаси живота, мис Портър. Почакайте, аз ще го повикам, за да можете да му благодарите.
Изплашената девойка не искаше да остане сама и отиде заедно с мъжа при стената на колибата, където лежеше мъртвото тяло на лъвицата.
Тарзан бе изчезнал.
Клейтън го повика няколко пъти, но отговор не последва и двамата се върнаха в стаята, където все пак бяха отчасти в безопасност.
— Какъв вик! — каза Джени. — Аз изтръпвам само при мисълта за него. Не ми казвайте, че този отвратителен вик е издаден от човешко гърло.
— Но е така, мис Портър — отвърна Клейтън. — Във всеки случай, ако не от човешко гърло — от гърлото на горски бог.
И после той й разказа приключенията си с това странно същество: за това, как дивият човек, на два пъти му бе спасил живота, за неговата изумителна сила, бързина и храброст, за мургавата му кожа и за прекрасното му лице.
— Нищо не мога да разбера от всичко това — заяви той накрая. — Отначало мислех, че това може би е Тарзан от племето на маймуните. Но той не говори и не разбира английски, което опровергава това предположение.
— Който и да е — извика девойката, — ние му дължим спасението на живота си. Да го благослови бог и да го пази в тази дива и свирепа джунгла!
— Амин! — горещо промълви Клейтън.
— Боже мой, жива ли съм? — чу се глас край тях.
Двамата се обърнаха и видяха Есмералда, която извръщаше на всички страни големите си очи, сякаш не можеше да повярва къде се намира.
Ревът на лъвицата беше спасил живота на негърката, защото, потрепервайки, Джейн беше изместила дулото на пистолета и куршумът попадна в пода.
Сега, когато страшното явно беше минало, Джейн Портър се хвърли към скамейката с истеричен смях.
Част 2
I
Във висша степен забележително
На няколко километра южно от малка хижа, на пясъчна ивица, вдадена във водата, се бяха спрели двама души.
Пред тях се простираше безбрежният Атлантически океан, зад гърба им беше черният материк, наоколо, в неясни очертания, се издигаше непроницаемата тъмнина на джунглата. Те вече бяха изминали няколко километра в търсене на лагера си, но все в невярна посока. Блуждаеха все така безнадеждно, сякаш се намираха на друга планета. Положението беше тежко и цялото внимание трябваше да бъде насочено към решаването на жизненоважния въпрос в тази минута, въпроса за завръщането им в лагера. Семюъл Филандър ораторстваше:
— Но, драги ми професоре, аз продължавам да отстоявам своята гледна точка, че без победата на Фердинанд и Изабела над маврите през XV в. в Испания светът днес би се намирал на неизмеримо по-висока степен на културно развитие. Маврите по същество бяха търпим и либерален народ от земеделци, занаятчии и търговци. Народ, който създаде цивилизация, подобна на онази, която виждаме сега в Европа и Америка. А испанците…
— О, о, драги мой Филандър — прекъсна го професор Портър. — Самата им религия вече безусловно изключваше тази възможност, за която вие намеквате. Ислямът беше и е винаги гробница на научния прогрес, който, както подчертах…