— Всичко си е на мястото! Просто неописуемо? Най-накрая стана и като хвърли неодобрителен поглед към все още лежащия Филандър, каза:
— Е, хайде, Филандър, сега не е време за търкаляне. Трябва да станем и да действаме!
Филандър махна глината от окото си и погледна професора с мълчалив укор. После се опита да стане и надали е имало по-учуден човек от него, когато усилията му неочаквано се увенчаха с пълен успех. Той все още беше твърде ядосан от хапливите забележки на Портър и се готвеше да му отговори по същия начин, когато погледът му падна върху една странна фигура, която стоеше на няколко крачки от тях и внимателно ги гледаше. Професор Портър тъкмо вдигаше от земята блестящия си копринен цилиндър, почиствайки го грижливо в ръкава на палтото си, когато забеляза, че Филандър сочи нещо зад гърба му. Той сложи цилиндъра на главата си, обърна се и видя един неподвижно застанал пред него гигант, съвършено гол, като се изключи препаската около бедрата и няколкото метални украшения.
— Добър вечер, уважаеми господине! — каза той, снемайки цилиндъра си.
В отговор гигантът им обясни със знаци да го следват и се запъти встрани от брега, откъдето току-що бяха дошли.
— Мисля, че ще е най-добре да го последваме.
— Почакайте възрази професорът. — Вие току-що доста добре се аргументирахте, че лагерът се намира в южна посока! Въпреки моя скептицизъм вие ме убедихте и сега аз съм сигурен, че юг е посоката, в която ще намерим другарите си. И затова нямам намерение да вървя другаде!
— Но, професоре, може би този човек знае по-добре от вас и от мен, той изглежда, е туземец. Нека му се доверим.
— О, не, Филандър. Аз съм човек, който мъчно се убеждава, но убеден веднъж, решението ми е неизменно. Аз ще тръгна в южна посока и даже да ми се наложи да обиколя целия черен материк, ще стигна до целта си.
По-нататъшната аргументация на учения бе прекъсната от Тарзан, който видя, че тези странни хора стоят на мястото си, и се върна обратно при тях. Отново ги подкани със знаци да го последват, но те разгорещено продължиха спора си.
Най-после глупостта на тези невежи същества накара Тарзан да избухне. Той сграбчи изплашения асистент за рамото и преди този твърде достоен джентълмен да разбере дали е съвсем убит, или само осакатен за цял живот, Тарзан завърза единия край на въжето за врата на Филандър.
— Филандър, крайно неприемливо от ваша страна е да се подчинявате на такова грубо отношение — поучаваше го Портър.
Но в следващия миг и той бе хванат и същото въже се омота здраво и около неговата шия. След това Тарзан тръгна на север, водейки след себе си подплашения професор и секретаря.
На изморените старци им се струваше, че са вървели цели часове. Те крачеха мълчаливо, изпълнени с отчаяние. Но ето че изкачиха един нисък хълм и видяха на около сто ярда от тях малката хижа, която бяха напуснали сутринта. Сърцата им забиха от радост.
Тук Тарзан ги освободи и като им посочи мъничката постройка, изчезна в близките храсталаци.
— Невероятно — измърмори под носа си професорът. — Но вие виждате, Филандър, че аз бях абсолютно прав. Да не беше този ваш магарешки инат, бихме могли да избегнем тази поредица от унизителни, да не кажа, крайно опасни премеждия. Моля ви за в бъдеще, когато се двоумите и имате нужда от съвет, да се вслушвате в мнението на по-зрелия и практичен ум.
Семюъл Филандър беше твърде щастлив от радостния изход на техните приключения, за да се чувства засегнат от язвителните реплики на професора. Вместо това той хвана приятеля си за ръката и го поведе към хижата.
Малката група на несретните пришълци най-после малко се успокои, когато всички се видяха заедно. Изгревът ги завари в разкази за техните приключения и за техния странен защитник и покровител, който те бяха намерили на този бряг.
Есмералда не се съмняваше, че това не е никой друг, освен ангел господен, изпратен със специалната мисия да ги пази.
— Ако бяхте видели, Есмералда, как той поглъщаше сурово лъвско месо — смееше се Клейтън, — щяхте да се уверите, че този небесен дух е достатъчно материален.
— Не зная нищо, масса Клейтън! — възрази прислужницата. — Но предполагам, че господ просто е могъл да забрави да му даде кибрит. Нали са го изпратили на земята набързо, да ни пази! И той просто не е могъл да изпече нищо поради липса на кибрит. Просто не е могъл.
— В гласа му също имаше нещо небесно — каза Джейн Портър, трепвайки леко при спомена за ужасяващия рев, раздал се след убиването на лъвицата.
— Моята непоклатима представа за достойнството на небесните пратеници — отбеляза Портър — никак не съответства на неговите норми на поведение. Този джентълмен върза за вратовете двама почитани и уважавани учени и ги подкара през дивата джунгла като крави!