Но когато излязохме в открито море, истината излезе наяве. Оказа се, че някакъв стар книжен плъх, който имал в Балтимор антикварен магазин, намерил между страниците на един старинен испански ръкопис писмо от 1550 г. В него се разправяло подробно за приключенията на един разбунтувал се екипаж на малък търговски кораб, тръгнал от Испания за Южна Америка с голям товар дублони. Авторът на писмото бил един от моряците, а то самото било адресирано до сина му. Писмото съдържа мъчителната повест за това, как една седмица след отплуването от Испания екипажът се разбунтувал и избил както офицерите, така и всички други, оказали съпротива. С тази безсмислена жестокост те разстроили и собствените си планове. Просто не останал никой, който можел да управлява кораба в открито море.
Морето ги носело неуправляеми насам-натам в продължение на два месеца, докато най-после болни и умиращи от треска, глад и жажда, те достигнали едно малко островче. Корабът се разбил, но десет души останали живи и успели да спасят все пак един от сандъците със злато. Заровили го на острова и три години живели с постоянна надежда за спасение. От останките на кораба успели да построят една лодка, но нямайки представа за местоположението си, не се решавали да се впуснат в открито море.
Един след друг се разболявали и умирали, докато не останал жив само този, който написал писмото. И когато той вече не можел да понася страшната самота, предпочел смъртта в открито море пред лудостта на пустинния остров. Така след почти цяла година пълно самотничество той вдигнал платната на своята малка лодка.
За свое щастие заплувал на север и след седмица попаднал в зоната на рейсовете на кораби, плуващи между Източна Индия и Испания. Прибрал го един кораб, който се връщал в родината. Разказал на спасителите си една обикновена история за корабокрушение, при което само той се спасил, попадайки на пустинен остров. Не споменал нищо нито за метежа, нито за златото. Капитанът на кораба го уверил, че съдейки по мястото, където са го намерили, островът му може да бъде само един от групата острови Зелени нос край западния бряг на Африка.
Това писмо описва най-подробно и самия остров, и мястото, където е заровено съкровището. Като добавка той прилага и мъничка стара карта, най-грубата и забавната, която съм виждала през живота си. Всички дървета и скали са отбелязани с хиксове за посочване на точното място, където е заровено съкровището.
Когато папа ми обясни истинската цел на нашата експедиция, сърцето ми щеше да се пръсне, защото знаех какъв непрактичен мечтател е бил винаги моят мил баща. Страхувах се, че пак са го измамили, особено като научих, че е платил хиляда долара за картата. Пък и стана ясно, че той, освен това е заел и десет хиляди долара от Робърт Кендлър и му е дал полица за тази сума. Мистър Кендлър не е поискал гаранции, а вие знаете, драга, какво ме заплашва, в случай че папа не успее да изплати полицата. О, как ненавиждам този човек! Все пак ние се мъчехме да гледаме бодро на нещата и да не изпадаме в отчаяние, но мистър Филандър и мистър Клейтън — последният се присъедини към нас в Лондон просто от жажда за приключения — се отнесоха също така скептично към цялата тази работа.
Да ви разкажа накратко цялата история. Ние все пак намерихме острова и съкровището. Голям, обкован с желязо дъбов сандък, обвит в няколко ката намаслено платно, тъй здрав, както са го заровили преди почти четиристотин години.
Той беше догоре пълен със златни монети и толкова тежък, че четирима матроси едвам го носеха.
Злощастно е било това съкровище и нищо добро не е донесло на тези, които са влизали в досег с него, защото три дни след като отплавахме от островите Зелени нос, нашият екипаж също се разбунтува и изби всички офицери.
О, това беше най-ужасното изпитание, което можете да си представите! Аз дори нямам сили да пиша за това.
Те се канеха да убият и нас, но един от водачите им на име Кинг не допусна това. И тъй, те заплуваха покрай брега, докато открият пустинно място с добър залив, където ни стовариха.
Днес те отплуваха, отнасяйки съкровището със себе си, но Клейтън каза, че ги очаква същата участ като бунтовниците от стария кораб, защото Кинг, едничкият човек на борда, който имате представа от навигация, бе убит на брега от един моряк същия ден, в който ни стовариха. Бих искала да се запознаете с мистър Клейтън. Той е твърде мил човек и ако не греша, твърде силно се е влюбил във вашата нещастна приятелка.
Мистър Клейтън е единственият наследник на лорд Грейсток и в бъдеще ще наследи титлата и имуществата му. При това и лично неговото състояние е твърде голямо. Но фактът, че ще бъде лорд на Англия, ме огорчава много — знаете отношението ми към американските девойки, които се омъжват за титулувани чужденци. Ах, защо не беше един обикновен американски джентълмен!