Наистина, бедният не е виновен за това! И с всичко друго, освен с произхода той може само да окаже чест на моята скъпа родина, а това е най-ласкавият отзив, който мога да дам, за когото и да е.
Ние преживяхме множество чудни приключения, откакто слязохме тук! Папа и мистър Филандър се загубиха в джунглата и ги преследва истински лъв.
Мистър Клейтън също се загуби два пъти и го нападаха диви зверове. Есмералда и аз бяхме обсадени в една стара хижа от една твърде страшна лъвица. О, това беше просто «една ужас», както би казала Есмералда.
Но най-странното във всички произшествия е едно изумително същество, което винаги ни спасяваше. Аз не съм го съзирала, но папа и мистър Филандър са го видели и казват, че е богоподобен бял човек, загорял до тъмнокафяво. Обладавал силата на див слон, пъргавината на маймуна и храбростта на лъв.
Той не говори английски и изчезва бързо и тайнствено, след като извърши някоя доблестна постъпка, все едно че е безплътен дух.
Ние имаме и друг тайнствен съсед. Той написа една удивителна бележка и я закрепи на вратата на хижата, предупреждавайки ни с нея да не повреждаше вещите му, и се е подписал «Тарзан от племето на маймуните».
Ние още не сме го виждали, макар и да предполагаме, че се навърта наоколо, защото, когато един от моряците се капеше да стреля по мистър Клейтън, нечие копие раздроби рамото му.
Моряците ни оставиха много малко провизии и тъй като имаме само един револвер с три патрона в него, не знаем как ще се сдобием с месо, но мистър Филандър казва, че можем спокойно да преживяваме с дивите плодове, които джунглата ни предоставя в неограничено количество.
Вече съм твърде уморена, затова ще лягам да спя в моята екзотична постеля от треви, направена от мистър Клейтън. От време на време ще добавям в това писмо по някоя нова случка.
Тарзан потъна в мрачен размисъл, след като прочете писмото. В него имаше толкова нови и чудни неща, че му се завиваше свят, когато се опитваше да свърже всичко.
И тъй, те не знаят, че той е Тарзан от племето на маймуните. Той ще им каже!
На своето дърво беше направил груб навес от клони и листа, където бе скрил „съкровището“, откраднато от хижата.
Тарзан извади оттам един молив и под подписа на Джейн Портър написа:
„Аз съм Тарзан от племето на маймуните.“
Той реши, че това е напълно достатъчно. След малко отнесе писмото обратно в хижата.
— Колкото до храната — помисли Тарзан, — те няма за какво да се безпокоят. Аз ще се погрижа за това.
На другата сутрин Джейн Портър намери загубеното писмо на същото място, откъдето то изчезна преди две нощи. Тя беше твърде учудена, но като видя печатните букви под подписа си, студени и влажни тръпки я полазиха. Тя показа писмото, или по-точно написаното под него, на Клейтън.
— Като си помисля само, че това странно същество ме е следило, докато съм писала. Потрепервам само при мисълта за това!
— Но навярно това същество се отнася дружески към нас — взе да я успокоява Клейтън. — То върна писмото ви, без да ви причини никаква вреда, и ако не греша, бе оставило тази сутрин пред вратата ни твърде осезателен знак за своето благоразположение. Аз току-що намерих там един цял глиган.
Оттогава много рядко минаваше ден, без те да получат в дар дивеч или нещо друго за ядене. Понякога това беше млад елен, голямо количество питки от маниока, грабнати от селището на Мбонга, понякога глиган или леопард, а веднъж и лъв.
За Тарзан беше голямо удоволствие да ходи на лов заради чужденците. Чувстваше, че нито една земна радост не може да се сравни с грижата за благополучието и безопасността на прекрасната бяла девойка.
Все някога той ще се реши да отиде в лагера денем и да говори с тези хора посредством мъничките буболечки.
Но му беше извънредно трудно да надделее страха си на горско същество. Минаваше ден след ден, а Тарзан така и не осъществяваше намерението си.
Обитателите на хижата с всеки изминал час ставаха все по-смели и навлизаха все по-навътре в джунглата, търсейки орехи и плодове. Не минаваше и ден, без професор Портър да отиде със загрижено-безучастно лице в устата на смъртта. Мистър Филандър, който никога не беше здрав, се превърна в сянка на своята собствена сянка от постоянното безпокойство и тревога и от нечовешките усилия да опазва професора.