И се случило така, че този ден се озовали точно срещу малкия лагер. Сигналните изстрели, дадени вечерта, не били чути вероятно поради това, че нашите герои се намираха навътре в джунглата, за да търсят Джейн.
Докато французите разказваха приключенията си, лодките с провизиите и оръжието за отряда се върнаха от кораба.
След малко спасителната група от френските матроси, офицерите, Портър и Клейтън потегли към своята зловеща и безнадеждна задача.
V
Наследственост
Когато Джейн Портър разбра, че странното горско същество, което я спаси от лапите на маймуната, я носи нанякъде като пленница, тя взе да прави отчаяни опити да се отскубне от него. Но силните ръце я притиснаха още по-здраво.
Тя се отказа от безплодните опити и остана неподвижна, разглеждайки през полуспуснатите си клепачи лицето на този човек, който, носейки я на ръце, леко крачеше през преплетените храсталаци.
Беше извънредно красиво — идеален образец на мъжественост и сила, не разкривено от безпътен живот или животински страсти. Макар Тарзан да беше убивал хора и животни, той беше умъртвявал безпристрастно, като ловец. С изключение на онези редки случаи, когато убиваше от омраза.
Убиваше със светла усмивка на устата, а усмивката с основа на красотата.
Когато нападна Теркоз, девойката бе удивена от червената ивица, която минаваше през челото му от лявото око до началото на косата. Сега, като разглеждаше чертите му, тя видя, че ивицата е изчезнала и само тясна бяла черта бележеше мястото.
Джейн Портър не се дърпаше вече и Тарзан охлаби желязната си прегръдка. Погледна я в очите и й се усмихна, при което девойката трябваше да закрие лицето си, за да победи очарованието на това прекрасно лице.
Тарзан се изкачи на клоните, а Джейн Портър, която не изпитваше никакъв страх от своя необикновен носач, изведнъж си помисли, че никога през живота си не е била в такава безопасност, както сега, в прегръдките на това силно, диво същество, което я носеше неизвестно къде и неизвестно защо през все по-глухите дебри на първобитната гора.
Понякога тя притваряше очи от страх, мислейки за това, което я очаква. Живото и въображение описваше какви ли не ужаси, но беше достатъчно да вдигне клепачи и да погледне прекрасното лице, наведено над нея, за да се разсеят всичките й страхове.
Не, тя не биваше да се плаши от него. Все повече се уверяваше в това, изпитателно разглеждайки деликатните му черти и открития поглед, които свидетелстваха за рицарство и благородство.
Те навлизаха все по-дълбоко и по-дълбоко в гората, надвесваща се над тях като непреодолима стена. Пред горския бог като с магия всеки път се отваряше проход, който след преминаването им веднага се затваряше. Само от време на време някой клон я докосваше, а от всички страни я обграждаха тясно сплетени клони и пълзящи растения.
По време на този поход Тарзан вървеше упорито напред, изпълнен с много нови мисли. Беше изправен пред задача, с каквато досега не бе се сблъсквал. Той по-скоро чувстваше, отколкото разбираше, че ще трябва да я разреши като човек, а не като маймуна. Придвижването в прохладната зона на дърветата малко поукроти необузданата му страст.
Сега той започна да си мисли за участта, която би сполетяла девойката, ако бе останала в лапите на Теркоз.
Той знаеше защо онзи не я уби и започна да сравнява своите намерения с намеренията на маймуната.
Наистина според обичая на джунглата самецът си вземаше самката със сила. Но може ли Тарзан в този случай да се ръководи от закона на зверовете? Нима Тарзан не е човек? А как постъпват в такъв случай хората? Тарзан беше в голямо затруднение, защото не знаеше.
Много му се искаше да попита за това девойката, но после си помисли, че тя вече му отговори, противейки се и опитвайки се да го отблъсне.
Най-после те стигнаха до целта си. Тарзан с Джейн Портър в ръце скочи върху обраслата с гъста трева арена, където се събираха на съвет големите маймуни и където танцуваха.
Макар че вървяха доста време, вечерта не бе настъпила още и амфитеатърът бе облян с мека светлина, проникваща между гъстата плетеница на клоните.
Зелената сочна трева изглеждаше мека и прохладна и зовеше за почивка. Безбройните шумове на джунглата идваха някъде отдалече, като шум от вълни край морския бряг.
Чувство на мечтателно спокойствие овладя Джейн Портър, когато я оставиха на земята и тя погледна към голямата фигура на Тарзан. Към това се прибавяше и непонятното усещане за пълна безопасност.
Тя го следеше през полуспуснатите си клепачи, докато той минаваше през кръглата полянка, отправяйки се към дърветата в далечния и край. Отбеляза изящното величие на походката му, съвършената симетрия на великолепната му фигура и гордо поставената върху широките му плещи глава.