Че той е канибал, в това тя никога нямаше да повярва, но в края на краищата започна да й се струва възможно той да е член на някое дивашко племе. Мисълта, че белият човек може да умре, въобще не й минаваше през главата. Невъзможно беше да се допусне, че това съвършено тяло, пълно с тържествуващ живот, може да престане да съществува.
Допускайки в главата си такива мисли, Джейн неволно започна да изпада под влиянието на останалите.
Ако той принадлежи към дивашко племе, навярно има и жена — дивачка. Може би цяла дузина жени и деца! Девойката с облекчение научи, че крайцерът ще отплува утре сутринта. Все пак именно тя предложи да оставят всички тези провизии в хижата уж за неуловимата личност, която се беше подписала като Тарзан от племето на маймуните, и за Д’Арно, ако той е останал жив и достигне до хижата. Всъщност се надяваше, че тези неща ще останат за нейния горски бог, дори да излезе, че той е един обикновен смъртен.
В последната минута Джейн остави едно писъмце, което поръча да бъде предадено на Тарзан.
Тя напусна хижата последна, връщайки се там под някакъв незначителен предлог, след като всички останали се бяха запътили към лодката.
Коленичила пред постелята, на която бе прекарала толкова нощи, отправи молитва към небето за благополучието на своя първобитен човек и притиснала устни до неговия медальон, прошепна:
— Аз те обичам и вярвам в теб! Но дори и да не вярвам, аз все пак бих те обичала! Нека бог се смили над душата ми за това признание! Ако ти се бе върнал при мене, без съмнение аз бих дошла с теб. Завинаги бих останала в джунглата!
X
На път към светлината
Когато Д’Арно стреля, вратата се отвори широко и една човешка фигура се строполи по очи в цял ръст на пода.
Французинът, обзет от паника, вече се готвеше да простреля повторно нападателя си, когато видя, че той е бял. Още миг и Д’Арно разбра, че е застрелял своя приятел и защитник.
С вик на пълно отчаяние той се хвърли към човека маймуна.
Паднал на колене, повдигна чернокосата глава и я допря до гърдите си, викайки високо Тарзан по име. Нямаше отговор. Тогава той долепи ухо до сърцето му и с радост установи, че то бие равномерно и правилно. Внимателно и грижливо го повдигна и го сложи на леглото, а после бързо затвори и заключи вратата. Запали една лампа, за да огледа раната. Куршумът само леко бе засегнал Тарзан в главата. Раната беше повърхностна, макар и доста страшна на вид. Нямаше признаци за нараняване на костта.
Д’Арно въздъхна с облекчение и започна да мие кръвта от лицето на приятеля си.
След малко студената вода възвърна съзнанието му и той отвори очи, поглеждайки учудено французина.
Като видя, че Тарзан се е свестил, Д’Арно написа бележка, в която обясни ужасната грешка, която бе сторил, и казваше колко е щастлив, че раната не е излязла особено сериозна.
Тарзан, след като прочете написаното, седна на края на леглото и се засмя.
— Нищо — каза той на френски.
После, тъй като запасът му от думи свърши, той написа:
„Да бяхте видели какво направи Болгани с мен, както и Керчак или Теркоз, преди да ги убия — тогава бихте се смели над тази малка драскотина.“
Д’Арно предаде на Тарзан двете писма, оставени за него.
Той прочете първото с печал на лицето.
Второто дълго преобръща от всички страни, без да знае как да го отвори. Просто Тарзан дотогава не бе виждал запечатано писмо.
Д’Арно, който го наблюдаваше с удивление, разбра, че го затруднява пликът. Изглеждаше много, странно това да бъде загадка за някого! Тогава той разпечата писмото и му го даде.
Седнал на един походен стол, човекът маймуна зачете:
„За Тарзан от племето на маймуните. Преди да замина, позволете ми да присъединя своята благодарност към тази на мистър Клейтън за даденото от вас любезно разрешение да се ползваме от вашата хижа.
Ние съжаляваме много, че не дойдохте да се запознаете с нас. Би ни било приятно да се видим в да благодарим на нашия хазяин.
Има още някой, на когото бих искала да благодаря, но той не се върна, макар че аз не бих могла да допусна мисълта да е умрял.
Не зная името му. Той е голям бял гигант с брилянтен медальон на гърдите си. Ако го познавате и можете да говорите неговия език, кажете му, че седем дни чаках завръщането му. Кажете му още, че живея в Америка, в град Балтимор. Там той винаги ще бъде желан гост, ако пожелае да ме навести.
Намерих записката, която сте ми написали. Тя беше между листата, под дървото край хижата. Не зная как вие, с когото нито веднъж не съм разговаряла, сте могли да ме обикнете. И аз съм твърде огорчена, ако това е истина, защото съм отдала сърцето си другиму.