— Само аз съм тук, Джейн. Не искате ли да се присъедините към разговора? — попита Кендлър.
— Благодаря — отвърна тя и седна на стола, предложен й от него. — Исках само да кажа на папа, че Тоби ще дойде от колежа утре, за да опаковаме книгите. И ще ви помоля, папа, да кажете без кои книги няма да можете, за да не мъкнем цялата библиотека, както щяхте да я помъкнете в Африка, ако не бяхме ви попречили.
— Тук ли е Тоби? — попита професорът.
— Току-що говорих с него. Те с Есмералда са заети с поредния си религиозен спор до задното стълбище.
— Ще трябва да му кажа няколко думи. Извинете ме, деца, но ще трябва да изляза — каза професорът и бързо излезе от стаята.
Изчаквайки малко, Кендлър се обърна към девойката.
— Вижте какво, Джейн — каза той грубо, няма какво още да протакате. Не отказахте да се омъжите за мен, но и не ми обещахте определено. Искам утре да получа отговор и без много бавене да се венчаем, без излишен шум. Уверен съм, че ще се съгласите на това.
Девойката изстина, но вдигна гордо глава.
— Баща ви желае това.
— Да, зная.
Тя говореше почти шепнешком.
— Не разбирате ли, мистър Кендлър, че ме купувате? — заговори тя с равен и студен тон. — Купувате ме за няколко от тези жалки долари. Разбира се, вие знаете това, Робърт Кендлър! Надеждата за такова стечение на обстоятелствата несъмнено е присъствала в съзнанието ви, когато заемахте пари на папа за онази налудничава експедиция, която за малко не завърши неочаквано успешно. Но ако ни беше провървяло, вие щяхте да бъдете поразен повече от всички. Не ви е хрумвало дори, че от цялото това начинание може да излезе нещо. Вие сте твърде добър търговец. И не е в стила ви да пилеете пари за заровени съкровища или да дадете пари назаем без гаранция, без да имате нещо друго предвид. Но знаехте, че честта на Портърови е по-сигурна, от която и да е гаранция, нали, Кендлър? Знаехте, че това е най-добрият начин да се ожените за мен. Вие естествено никога не сте споменавали за нашия дълг. За всеки друг човек това би било признак на благородство и тактичност. Но вие си знаете работата, мистър Робърт Кендлър! Аз зная много добре какво мислите. Разбира се, ще трябва да се омъжа за вас, щом като няма друг изход, но трябва да бъдем наясно по въпроса веднъж завинаги.
Докато тя говореше, Кендлър ту се изчервяваше, ту пребледняваше, а когато тя свърши, стана и с нахална усмивка на лицето каза:
— Учудвате ме, Джейн. Мислех, че имате повече гордост и самообладание. Разбира се, че сте права — аз ви купувам. Мислех обаче, че самоуважението и гордостта на Портърови няма да ви позволят да признаете дори пред самата себе си, че сте продажна жена. Но нека да бъде повашему, дете — добави весело той. — Вие ще бъдете моя и това е всичко, което ми е необходимо!
Без да отговори, Джейн се обърна и излезе от стаята.
Женитбата не се състоя преди заминаването и когато на перона момичето се сбогува студено с Кендлър, той каза, че ще се присъедини към тях след седмица-две.
На гарата ги посрещнаха Филандър и Клейтън с огромен автомобил, собственост на Клейтън.
Те се понесоха бързо през северните гори към малката ферма, която девойката нито веднъж след ранното си детство не беше посещавала.
Къщата беше изцяло променена през изминалите три седмици, откакто Филандър и Клейтън бяха дошли.
Клейтън беше докарал от града цяла армия от дърводелци, бояджии, заварчици, мазачи. И онова, което беше една съборетина, когато те пристигнаха, се превърна в уютна двуетажна къща с всички удобства, които могат да се осигурят за толкова късо време.
— Какво сте направили, мистър Клейтън! — извика тя и сърцето и се сви при мисълта за разходите.
— Шшт! Не казвайте на баща си. И без това той никога няма да забележи, а аз просто не можех да понеса мисълта, че ще живеете в този неуютен обор, който заварихме тук с Филандър. Заради него ви моля да не споменавате за това. Обещайте ми!
— Но вие знаете, че не ще можем да се разплатим за всичко това! Защо искате така да ме задължавате?!
— Недейте така, Джейн. Ако беше само за вас, нямаше да го направя, защото зная колко ще падна в очите ви. Но не си представям скъпия старец, живеещ в дупката, която намерихме тук. Нима не вярвате, че го сторих за него, и няма ли да ми доставите поне това мъничко удоволствие?
— Вярвам ви, Клейтън — отговори девойката, — само защото зная, че сте достатъчно щедър и великодушен, за да направите всичко това именно заради него. О, Сесил, да знаете как бих желала да ви се отплатя, както вие желаете и както заслужавате!
— Защо да не можете, Джейн?
— Обичам другиго.