Филмът свършва към единайсет и двамата рухваме. Изтощен съм от наситения със Sturm und Drang7 ден. Загасяме светлините и гласът му се понася в мрака.
— Виж какво, Бил. Надявам се, че не се сърдиш заради разговора ни.
Прави пауза. Мълча. Нека да мисли, че съм заспал. Не искам повече да говорим за това.
— Безпокоя се, Бил, че можеш да поемеш нещата откъм лесната им страна. Налице има голям натиск от всички посоки да „се приемат нещата леко“, да „се успокои топката“, да бъдеш подъл, мазен и незабележим. Не искам в никакъв случай да се превърнеш в безделник от втората половина на двайсетия век. Това е врагът за мен. Не ме безпокоят обикновените комунисти — руснаци, китайци, кубинци, нацистите, калвинистите, баптистите, католиците или куклуксклановците или обикновените догматици, но истинският враг за мен, истински опасните хора, са богатите безделници; точно те управляват и пречат от векове на творческата мисъл и прогреса.
Чудя се дали очаква от мен да кажа нещо. Не, по-добре е да си държа езика зад зъбите.
— Ще ти предложа нещо, Бил. Налага се да сменя покрива на воденицата. Ако двамата с Деби се заемете с тази работа, ще ви дам петстотин долара. Ако и двамата сте усърдни, това няма да ви отнеме много време, а и ще бъде нещо като почивка от писането. Пътешествието към себе си и вътре в себе си може да се окаже толкова изморително, че катереното по покрива да ти се стори като пикник. По този начин ще изкараш зимата и ще има какво да предложиш на издателите.
Ето какво е измислил. Знае много добре, че се плаша от височини. Вероятно ще падна през този изгнил, наклонен покрив и ще си счупя врата. Мълча, но той още не е свършил.
— И още нещо, Бил. За мен ще бъде от значение да не демонстрирате връзката си с Деби; не обърквай представата си за право и криво. Разбрахме ли се?
Тъкмо мисля, че вече ще ме остави на мира, но той отново започва.
— Бил?
Не отговарям.
— Онова, което се случи с татко и мама, беше ужасно преживяване за мен. Едва сега си давам сметка, че съм бил в нещо като шок през последните три или четири месеца.
Изчаквам.
— Дълго се опитвах да вървя срещу течението, а аз не съм добър в това. Ако съм бил прекалено критичен, прости ми.
Чакам и се надявам, че най-сетне е свършил.
— Чувствам се ужасно, може би не трябваше да изоставям мама и татко… Но и не издържам повече на дългата раздяла с майка ти и Джаки. И за тях тези месеци не са били лесни. Трябваше да си тръгна.
По дяволите, не знам какво да кажа! Продължавам да се преструвам на заспал. Лежа кротко. Не спи; познавам по дишането му. Лежа неподвижно и се вслушвам. Мисля си: „Ето какво означава да бъдеш жив…“
Глава 18
На следващия ден татко наистина сменя различните си костюми. Гледа шоуто на Дайна Шор в костюма си за танц. Облича костюма за каране на колело или на ролкови кънки. И нещо много важно: след всяко преобличане внимателно закача дрехите си в гардероба. Влиза често в спалнята — сигурен съм, че отива да се любува на дрехите си.
Два дни по-късно настоява всички да отидем в магазина на Армията на спасението.
Видях, че често отбелязва нещо в папката си с картончета, закрепени с кламери. Точно преди да тръгнем, майка влиза в банята и той се възползва от удобния случай да ми ги покаже.
Всяко картонче е озаглавено различно; думите са вписани с печатни главни букви — над „И“ има точка. Записвал е идеите си за нови костюми. Единият се нарича „Костюм за изповядване“; друг — „Костюм за чай с кралицата“; следват „Костюм за бягане за здраве“. Има дори „Костюм за пеене, лудории и шеги“. Под заглавията следва точно описание на костюмите. Например, „Костюма за изповядване“ се състои от черна риза, черни панталони и пелерина. Към него има и допълнителна забележка: „Нещо като костюм на Дракула“. Трудно е да се разбере доколко е сериозен.
— Не бих показал тези картички на мама, татко.
— О, разбира се, Джон. Но знаеш ли, и Бес обичаше да се смее, както всеки друг. Напоследък тук има малко смях. Бедата е там, че упорито мислим за себе си като за старци, едва ли не приключили с живота. Животът ни стана скучен, без дори да забележим.
7
Sturm und Drang („Буря и натиск“) — литературно течение през XVIII век. Започва с Гьоте и Хердер и завършва с младия Шилер. Получава името си от пиесата на Ф. М. Клингер „Буря и натиск“. — Бел.прев.