— Парите в кого са?
— В Муса.
Кадията се почесал по тила и казал:
— Изтичай Муса да размениш парите, аз ще ги разделя по чест и съвест. Всеки ще получи честта си. Аз съм наредил да повикат няколко свидетели.
Радостният Муса изтичал до дюкяна, разменил парите и ги дал на кадията. Кадията сложил парите в една торбичка и попитал Муса:
— Кажи ми, Муса, за „дзън“ и „зън“ също ли се плаща?
Иса се поклонил и казал:
— Да, почтени кадия, плаща се!
Тогава кадията хвърлил на пода торбичката с парите. Парите дръпнали: „Дзън“.
— Муса, ти чу ли звука „дзън“?
Муса се поклонил и казал:
— Да, чух го, почтени кадия!
Тогава кадията вдигнал торбичката с парите, повикал Муса до себе си, разклатил торбичката до ухото му и попитал:
— А какъв звук чу сега?
Муса пак се поклонил и отвърнал:
— „Зън-зън“, почтени кадия!
И в този миг кадията казал:
— Е, сега вашият спор е решен. Муса за „хоп“ и „въх“ получи „дзън“ и „зън“. А Иса за работата ще си получи всички тези пари. Те са спечелени от него.
Муса искал да се възмути, но нямало как: хората го затрупали с проклятия и го изблъскали през вратата.
Муса бягал по пътя, без да се оглежда. А Иса си взел парите, благодарил на хората и тръгнал из града да търси нова работа.
За такива хора като Муса народът казва: на чужда кола далеч няма да стигнеш!