— Ти определено си се побъркала — Той се изправи и се надвеси над нея. Това вече бе обидно! Той не можеше да повярва за какво точно го моли тя. Не смяташе, че е нечий инструмент за упражнения — той си бе оръжие за водене на битки! — Каква игра играеш?
— Не е игра, виконте — Хлое извърна лице от него. Мразеше се, че трябва да го кара да вярва на една лъжа. Но то бе съществена част от плана й. — Баба вече говори за балове за представяне в обществото и тям подобни. Но при дадените обстоятелства от това няма никакъв смисъл.
Той сви юмруци.
— Да не намекваш онова, което ми се струва?
Хлое прехапа устни и кимна.
Джон прокара пръсти през дългата си коса. Леко трепереха, явно заради шока, предизвикан от внезапното й разкритие, а не защото се е притеснил от самата новина. Просто досега никога не си бе представял Хлое в прегръдките на друг.
Но веднага изникна втора, доста по-тревожна мисъл.
Той внимателно постави ръце на раменете й.
— Да не би да не си…?
— Не! — възкликна тя, като се обърна и го погледна в очите. Не бе смятала да намеква подобно нещо. Достатъчно лошо бе, че вече е загатнала за това. Баба й щеше направо да припадне, ако дочуе нещо от този сорт. Жените Фонболар винаги са отивали под венчилото чисти. А как се държаха след това със съпрузите си, бе съвсем друга история.
Джон издиша дълбоко и с облекчение. По някаква странна причина обаче ужасното стягане в гърдите му не изчезна.
— Не такъв живот търся… Твоят е пълен с приключения и удоволствия. Защо тогава на мен да бъде отказано подобно нещо само понеже съм жена?
Джон изпъшка. Нещата се оказаха по-лоши, отколкото бе очаквал.
Хлое продължаваше да го убеждава.
— Знаеш, че обществото не гледа с добро око на неомъжени госпожици, които си търсят развлечения. А една омъжена жена, която прави съвсем същите неща, е просто пренебрегвана или дори аплодирана от всички. Така че виждаш защо искам да се ожениш за мен…
Ето това вече преля чашата!
— Хлое, това е най-абсурдното нещо.
Тя го ритна но глезена.
— Хлое!
— Изслушай ме! Кой друг би си затварял очите за моите забежки освен теб… Лорд Секс?
Очите му се присвиха злокобно.
— Откъде си чула…
— Кой може по-добре от теб да ме научи на тънкостите в леглото?
Това го сепна. Червени коси, разпилени по сатенени чаршафи… Неговите чаршафи.
Той моментално потисна този смущаващ образ. Но по бузите му — невероятно! — се разля малко по-тъмен бронз.
Хлое продължи неумолимо:
— А и на кого мога да доверя грижите за моята собственост и за благополучието ми, освен на теб? Ти си като член на семейството от години, а си и най-добрият ми приятел.
Прочувствените й думи го трогнаха повече, отколкото тя би могла да предположи. В този миг той разбра, че винаги е чувствал Хлое по-близка от всяко друго живо същество. Както все още умът му бе парализиран от току-що направеното откритие, последните й думи го свариха неподготвен.
— Собственост? Какво имаш предвид?
Хлое се впи в тази цепнатина в стената и реши да изиграе и следващия си коз. Тя искаше Джон, а ако той желае имението й повече от самата нея, това просто би й дало време, за да го обработи. За съжаление вече й се струваше, че за този проект ще й трябва много повече, отколкото бе предполагала. Но Хлое никога не се бе заблуждавала за това. Развратниците бяха ужасно трудна порода за опитомяване.
— Да не си забравил, че Chacun a Son Gout ми принадлежи? Онзи, за когото се омъжа, ще придобие правата върху моята собственост, тоест върху имението.
Забелязала изненаданото му изражение, тя реши да кове желязото, докато е горещо, и вдигна ръце във въздуха с театрален жест.
— Нима ще позволиш то да попадне в ръцете на друг? Кой друг би се грижил за него така добре както теб? Зная, че винаги си обичал тази къща.
Думите й го накараха да се замисли. Всъщност той никога не се бе сещал за това. Кой ли ще заеме стаята му? Какво ще стане с тази прелестна къща? Той се вгледа в Хлое така, сякаш я виждаше за пръв път А на кого ще повери да се грижи за неговата малка Хлое? Отговорността за нея винаги е била негова.
Досега никога не бе обмислял тези неща. Някак все бе приемал, че нещата ще продължат да си бъдат все същите. И ето, изведнъж се бе превърнал в угрижен човек.
Хлое забеляза колебанието му. Затова се прицели добре и стреля отново.
— Помисли за това, Джон. Chacun a Son Gout — твой!
Чувствените му устни се стегнаха. Трапчинката, която при усмивка се очертаваше дълбоко в бузата му, сега само леко се вдлъбна. Хлое добре познаваше това изражение — означаваше, че Джон обмисля нещо, което не е сигурен дали ще му допадне.