— Напълно ли си сигурен? — попита Логикът още веднъж. — Съобразил ли си се с разсейването на лъчите? Трябва да помислиш и за Пилота, такова точно кацане на чужда планета… Понякога…
— Някога да съм… — реагира раздразнен Пилотът и Логикът веднага уточни:
— Не, разбира се, че не си. Ще го направиш. Но разбери, ние нямаме право да рискуваме, след като става въпрос за живота на разумни същества. Никакво право!
— Дори ако е възможно, би трябвало да запазим сградите и съоръженията на разумните същества — добави Вторият наблюдател и автоматично запрелиства другите данни от последния тест на детектора. — Освен това там сигурно има и други живи същества, примерно някои редки видове животни или добитък. Може да си навлечем неприятности, ако стане нещо с тях. Не се знае как ще реагират обитателите на планетата. И във всички случаи ще са прави, тяхна е планетата. Детекторът регистрира само разумни същества и слава богу, защото в противен случай нямаше да ни е от полза. Но ни е необходимо и нещо като детектор за…
Последва учуден вик.
— Какво става? — осведоми се Пилотът.
Вторият наблюдател нервно запрелиства данните от последния тест, по който бе изготвена картата. След като намери това, което търсеше, каза бавно, сякаш се страхуваше да не се е заблудил:
— Това е… ето тук! — той енергично посочи една точка в средата на Тихия океан. — Този остров… не, като че ли е група острови… Преди пет дни бяха обитаеми.
— А сега… вече не са? — Логикът го погледна с нетърпение.
— А сега вече не са — повтори механично Вторият наблюдател, приковал поглед върху двете колони от цифри — старите и новите данни. — Дори океанът около островите е съвсем пуст, в радиус от… Като че ли са знаели точния обсег на антигравитационните ни лъчи!
Всички наскачаха, скупчиха се около Втория наблюдател и втренчиха погледи в изчисленията, дори техниците, които едва ли разбираха какво означават те.
— Наистина — измърмори Гравитаторът. — Точният радиус на антигравитационния лъч, като се прибави и безопасната дистанция… Удивително съвпадение.
— Това не е случайност — заяви уверено Четвъртият учен. — Значи все пак са ни открили.
Логикът се съгласи с него.
И аз така мисля, не е случайност. Може би случайно са попаднали на точния радиус, но фактът, че ни освобождават място за кацане?… Ще успееш ли да се спуснеш? — попита той Пилота.
— Да, сигурно. Въпреки че бих предпочел да се приземя на по-твърда основа.
— Това е покана! — каза настойчиво Логикът, като че ли другите не го бяха осъзнали отдавна.
Гласовете:
— Готови сме най-сетне. Как вървят нещата?
— Всичко протича нормално. Само балонът… Сякаш нещо го притиска отгоре.
— Не говорете глупости. Сигурно подемната сила е понамаляла. Нищо чудно при такова голямо закъснение. Но все още се държи, нали?
— Тъй вярно.
— Е, добре, значи всичко е наред. Крайно време беше, и без това трябваше да чакаме доста дълго.
Пилотът наблюдаваше съсредоточено уредите пред командния пулт. Всички освен Гравитатора и Машиниста, които дежуреха до гравитационните машини, готови да се намесят и при най-малката неизправност, бяха наобиколили Пилота, за да наблюдават кацането. Двамата Наблюдатели контролираха чрез пси-детектора зоната за приземяване, за да могат да отклонят кораба, в случай че внезапно се появят разумни същества. Всички мълчаха, защото знаеха колко трудна бе задачата на Пилота.
Балансирайки внимателно върху антигравитационния лъч, космическият кораб се спусна към планетата, за да осъществи така желания контакт с разумните същества. Щяха да изследват планетата, да се запознаят с нейните обитатели, учените да разменят знания и опит. Може би разумните същества се нуждаеха от тяхната помощ, а и те можеха да им помогнат. По-късно щяха да се появят други кораби и с течение на времето щеше да се установи трайна връзка между всички обитаеми планети. Биха могли заедно да изследват други светове. И тогава щеше да има много нови възможности, това бе само първата крачка…
Гласове:
— Работят ли наблюдателните уреди?
— Тъй вярно, господин полковник.
— Всички? А вторият комплект сеизмографи и телексите? Проверихте ли лично?
— Тъй вярно, господин полк… Там! Самолет! Точно над… не, хеликоптер! Трябва да е хеликоптер!
— Къде? Не виждам нищо. Имате халюцинации, сержант. Опомнете се!
— Но…
— По дяволите! Приказвате глупости! И въобще откъде може да дойде? Държим под наблюдение цялото въздушно пространство. Никой не може да е толкова луд! Капитане, колко време ни остава?