Джулия се доближи до него и изпитателно го погледна в очите.
— И нагласихте всичко това, за да ме накарате да остана при вас още един сезон? Разбихте сърцето ми, разрушихте целия ми живот само за да ме задържите в пършивия си театър?
— Кълна се, че не е вярно. Харесваш ми, аз ти се възхищавам, а работите ни през последните две години вървят от хубаво по-хубаво. Но, дявол да го вземе, такава подлост не бих извършил!
— Лъжеш, мръсен лъжец!
— Кълна се, че това е чистата истина.
— Тогава го докажете! — разпалено каза тя.
— Как мога да го докажа? Сама знаеш, че съм наистина порядъчен човек.
— Дайте ми петнадесет фунта седмично и ще ви повярвам.
— Петнадесет лири седмично? Знаеш колко печели трупата ни. Не мога. Е, добре… Но ще трябва да добавя трите лири от собствения си джоб.
— Не ми пука.
VI
След две седмици репетиции Майкъл бе лишен от ролята, за която го бяха ангажирали, и трябваше да се шляе три-четири седмици, за да намерят нещо подходящо за него. Започна в пиеса, която не се задържа в Ню Йорк дори и месец. Изпратиха трупата на турне, но спектакълът се приемаше все по-лошо и трябваше да го свалят от репертоара. След поредното чакане Майкъл получи роля в историческа пиеса, която така подчертаваше красотата му, че никой не забеляза посредствената му и игра; с тази роли той завърши сезона. И дума не ставаше за подновяване на договора му. Менажерът, който го беше ангажирал, подхвърляше хапливо:
— Много бих дал, за да се разплатя с този Лангтън, кучия му син! Знаел е какво прави, като ми е подхвърлил такъв истукан.
Джулия редовно пишеше на Майкъл дълги писма, пълни с любовни излияния и клюки, а той й отговаряше един път в седмицата точно в четири страници, изписани с четливия му, акуратен почерк. Винаги се подписваше „с любов…“, но посланията му носеха по-скоро информативен характер. Въпреки това Джулия очакваше всяко писмо, примряла от нетърпение, и го препрочиташе безброй пъти. Писмата на Майкъл звучаха бодро и при все че не говореше почти нищо за театъра, а бе само споменал, че са му предложили лоши роли, а пиесите, в които е трябвало да играе, са под всякаква критика, в театралните среди всичко се узнава много бързо и Джулия дочу, че Майкъл не е имал никакъв успех.
„Това, разбива се, е свинство от моя страна“, мислеше си тя, „но слава богу, че се е провалил.“
И когато Майкъл съобщи деня, в който ще пътува обратно, Джулия не можеше да сдържи радостта си. Накара Джими така да състави програмата, че тя да може да отиде в Ливърпул и да посрещне Майкъл.
— Ако корабът закъснее, възможно е да остана да нощувам там — каза тя на Джими.
Той иронично се усмихна.
— Изглежда, си мислиш, че в суматохата на връщането ще ти се удаде да го съблазниш.
— Какво прасе сте!
— Хайде стига, миличка. Ето какво ще те посъветвам: накарай го да се насмуче, заключи го в стаята си и му кажи, че няма да го пуснеш, докато не те обезчести.
Но когато Джулия се приготви за тръгване, Джими я изпрати до гарата. Като я настаняваше във вагона, той я потупа по ръката.
— Вълнуваш ли се, скъпа?
— Ах, Джими, мили мой, безумно съм щастлива и се страхувам до смърт.
— Е, желая ти успех. И не забравяй: той не те заслужава. Ти си млада и хубава и освен това си най-добрата актриса в Англия.
След като влакът замина, Джими влезе в бюфета и си поръча уиски със сода. „Как този тъй наречен род човешки цял е глупости и грешки!“42, въздъхна той. А в това време Джулия стоеше в купето и се оглеждаше в огледалото.
„Устата ми е твърде голяма, лицето — твърде тежко, а носът — твърде месест. Слава богу, имам красиви очи и красиви крака. Не съм ли много гримирана? Майкъл не обича грим извън сцената. Но без руж съм доста бледа. Миглите ми са хубави. Дявол да го вземе, не съм чак толкова грозна.“
Тъй като до последния миг не знаеше дали Джими ще я пусне, Джулия не бе предупредила Майкъл, че ще то посрещне. Той беше учуден и искрено радостен да я види. Прекрасните му очи сияеха.
— Станал си още по-красив — каза Джулия.
— Ах, не говори глупости — засмя се той и я прегърна. — Нали можеш да останеш до вечерта?
— Мога да остана до утре сутринта. Запазила съм две стаи в „Аделфи“, за да си поговорим на воля.